Подводницата е държана (под водата) от подемна сила. Тази сила е функция на подводница геометрия (вкл. водоизместване) и на водна плътност и течения. Доста от тези параметри са вързани. Примерно, повишено околно налягане нагъва подводницата, което снижава леко водоизместването, което снижава подемната сила, което води до потъване, което води до по-високо водно налягане... В крайна сметка, деривативата на подемната сила в положение на "неутрална плаваемост" хич не е 0! И много малки "къдравини" в качеството на водата (в интеграл върху подводница тялото, леки различия в температура, соленост, движение дават осезаеми силови вектори!) и на други неща правят неутралната плаваемост много неустойчива. На книга я има. На практика, неутралната плаваемост е "статичен контрол", или едно номинално положение, отвъд което поддръжката на непроменена дълбочина е чрез динамичен контрол. Обикновено динамичният контрол е нещо като "полет" през водата, със задвижване и контролни плоскости. Или чрез насочени струи, от дадени места на подводницата.

Интересен резултат от горните размисли (и инжинерни изчисления) е заключението, че водата има сгъстяемост (колкото и малка) и изобщо не е гладката, униформена среда, даже в измерения от десетина метра разстояние, както я рекламират текстове по физика. Но тези неща добиват стойност (стават видими цифром) най-вече при работа с голямите водоизмествания на подводниците. Впрочем, германците даже с тяхните подводници (а тяхните са били твърде малки, спрямо американските, примерно) са усещали не-нулевата дериватива на неутралната плаваемост. Поддръжката на дълбочина е взимала непрекъснатите усилия на главния механик или на неговия заместник; това е била май единствената функция на подводничарския екипаж, непрестанно заемала един човек минимум.