1. Самолетът спокойно лети на височина над 12 км., където бурите са рядкост и турболентност почти няма. За много западни самолети (А-320, примерно) 12 км. е твърде рискована височина. 2. 14-кратно (!!!) резервирана система за управление. Като цяло самолетът има изключителна жизнеустойчивост - продължава да лети дори при последователни откази на важни системи и агрегати. 3. Здравина на конструкцията - дебелината на тялото в зоната на крилото е 8 мм (!!!). Както вече беше споменато - през декември 1977 година един Ту-154 се приземява аварийно (изчерпване на горивото) в/у скалисто плато в Либия. Остава цял. Западен самолет на негово място би се раздробил на парчета. Даже, бих казал, американските самолети имат някаква странна тенденция да се разпадат във въздуха, да им се откъсват разни части. Скромния беше разказал в предишна тема как на някакъв MD-83 му се разнищва вертикалният стабилизатор в полет. Преди известно време на един B-737 се откъсва (пак в полет!) част от горната обшивка на фезюлажа. Става нещо като Боинг-кабрио :) Гледах даже един интересен филм за случая. 4. Тридвигателна схема - отказът на един от двигателите изобщо не се счита за авария в ръководството по експлуатация. Самолетът просто намалява скоростта си със 100-150 км/ч и продължава нататък. По материали от сп. "Криле", бр. 5 '96