Връстниците на Ту-154, примерно Б-727, са кацали по корем. Успешно, в смисъл живи пътници. Също други тогавашни самолети. Кацането по корем е било, статистически, доста по-вероятно едно време, и самолетната структура е била по-засилена в това отношение. Като кацането по корем на писта, структурно, може да е по-леко от кацане по корем на вода, примерно. Лошото на тази свръх-подсилена структура е тежестта. Която прави самолета доста не-ефикасен, и в мащабна форма прави летенето недостъпно за масата хора. Заради което новите самолети са замислени да кацат по корем в смисъл структурата им чрез деформация да попие достатъчно кинетична енергия, че хората вътре да оживеят. Но самият самолет да бъде бракуван. (А по времето на замисъл на Б-727 и Ту-154 идеята е била и самолетът да оцелее, чат-пат.) Като цяло, статистически, днес вероятностите за провали в самолетните системи, които биха довели до кацане по корем, са драстично намалени спрямо вероятностите в късните 1950-ти (за Б-727), примерно. Познавах един дядка, изпитателен пилот, който сериозно твърдеше, че самолет, замислен да оцелее след дадена сериозна повреда, е по-опасен от самолет, който не е. Защото, при еднакво-съвестна работа от замислители и производители, такава замисъл показва завишена вероятност самолетът да пострада от такава повреда. Той ни разказваше какви мисли са минавали през ума му всеки път, когато нов самолет за изпитания бил придружен от страхотно-подробни уверения как самолетът е замислен да поеме точно дадени провали...