Защото орбиталчето няма място, където ракетен двигател може да бъде поместен - и да има нужното лост рамо. Един вид, орбиталчето е природно стабилно в алфа. И от там до топлината от стъркването с атмосферата?

Алфа контролът изобщо не "се справя с топлината от влизането". Нея пак си я има. (Въпросът с алфа контрол на совалката не беше топлината като параметър, а като отместване на нагряването от едно място към друго, заради повредената изолация.) Звучи ми на редакторско орязване на статия, с орязания резултат безсмислен.

Доста от изолационните качества на обшивката разчитат на що-годе стабилен граничен слой край тялото на орбиталното возило. Показаното сладурче колкото и да е стабилно в алфа - граничният слой отива на кино в опашките, особено долните им ръбове. Да не говорим за хоризонталните крилца, които ми приличат на размахани дамски чантички!

Външността на орбиталчето няма нищо уникално или революционно. Освен - ОСВЕН! - ако не е намек за някакви невероятни нови задник-ритащи изолационни материали. Един вид, допускаме всичките падения на топлозащитна замисъл - защото просто не ни пука на материалите! Ако е така, това е вече много силно положение! Но не да гугуткат за алфа стабилност.

За сведение, алфа стабилността е ценна. Не за "справяне с топлината от влизане". А за икономия на ракетно гориво. Совалката използва доста гориво за алфа контрол, преди той да бъде поет от елевоните. Колко гориво? Примерно, употребата на гориво в първите (горе-долу) 300 секунди след влизане измества маса центъра на пред с около 15 мм по хикс-ос. Това за чудовище с маса над 100 тона. Но от тук до справяне с топлина... Хич!