Всеки си има разбиране за бойна авиация - ако погледнем от Вт. св. война - американците си умират да работят от хубави летища - и да ги строят.
Докато типичната руска небрежност във всякакво стоителство - ги кара да пригаждат техниката към летищните условия и обратното. Дори и големите военни летища не се отличават с кой знае какви добри и чисти писти. Но това (некапризността) е добре откъм воени условия и работа от полеви писти (асфалтови или бетонни писти с укритиия, без главни рульожки - у нас в южна и по-малко в северна България е гъчкано с такива летища - особено в Ямболско и Хасковско - където до 1990 полковете редовно са се пребазирали за учения).
Другото - за 30-40 часа на пилота на МиГ-29 за пилотаж на пределно малка височина е малко легенда. Доколкото ги познавам пилотите - а те са двама-трима - през 90-те години редовно държаха поне 70-80, а дори и 100 часа на година (плюс полетите на Л-29/39 и МиГ-21 - особено за чичо Манчо) - плюс това навиците уменията за този пилотаж (рутинна част от бойната подготовка) са солидно изградени в периода 1989 - 1992, когато те като нищо въртяха по 100 - 110 (че и повече с инструкторските) часове на МиГ-29