> Лакът се нанася с въздушна четка (т.е. с пулверизатор със сгъстен въздух).

Аха, с аерограф. Е, майсторите тия номера ги могат и с вулгарна китайска четка, ама не и аз. 5...7 слоя са бай множко:)

> Твоят опит с метанол и хлороформ звучи интересно

Полу-мой:) И приложен само един път - за Лайтнинга на Сент-Екз.
За съжаление синът ми влезе в ролята на германски изтребител :о(

> макар че изглежда (по САЩ закони) изисква апаратура (камери, маски) с цената на която може да се купи истинско самолетче, макар и едномоторна щайга. По принцип, в САЩ от доста отдавна има екологични закони, които премахнаха много широко-срещани в Европа изделия от пазара. Започваш с боите и лепилата и битовата химия.

Както вече казах по друг повод, всяка добра идея може да се доведе до абсурд:-/

А за камерата - ами тенджера си беше. Обикновена емайлирана:)

> И като заглаждаш - заглаждаш до "мащабната истина" - или до "художествената"?

До мащабната. Един нит се имитира с натиск на игла с леко шлайфана площадка отпред. Само че е бая играчка:)

> изглежда лепилото и пластмасата имат различен коефициент на топлинна деформация

Не, по-скоро излита пластификатора. Или остатъка от разтворителя. Или олигомерите. Или и трите:)
Но полистиролът в лепилния шев се свива и натам всичко е както ти казваш - напрежения и пукнатини. Затова понякога за залепване на тялото, крилото и прочие масивни части се използва епоксидка. Или полиестерна смола.

> Беше голяма бъзикня! Моделите започнах да ги правя в университета.

Ми и аз там:)
Като ученик ги лепях за един ден, нямах търпение. Интересно, че "белия бронз" го нанасях просто с пръст :о)))) - така се получаваше гланц, който не може да го постигнеш и с аерограф. Като студент анализирах критично опита и замених варварската операция с нанасяне на тънки слоеве с аерограф с последващо полиране с парче обработена фина кожа от ръкавица... май шевро и казват...
Отплеснах се;(

> Успехи с твоите модели!

Аха, като (ако) се пенсионирам:) Чакат ме шейсетина;)