Напътствията за моите модели казваха да се нанесе тънък слой лак върху лепенките. Лакът се нанася с въздушна четка (т.е. с пулверизатор със сгъстен въздух). И със, и без лак - лепенките пак се напукаха. Твоят опит с метанол и хлороформ звучи интересно, макар че изглежда (по САЩ закони) изисква апаратура (камери, маски) с цената на която може да се купи истинско самолетче, макар и едномоторна щайга. По принцип, в САЩ от доста отдавна има екологични закони, които премахнаха много широко-срещани в Европа изделия от пазара. Започваш с боите и лепилата и битовата химия.

Говорейки за химията, нашият прах в предишната ни къща беше лепкав и сгъстен въздух изобщо не можеше да го отлепи! А това всеки модел в кутия - звучи силно ако имахме хамбар. Обаче нямахме. За няколкото дузини модели. Сега сме в полу-земеделска зона, макар и в град, и прахта е "природна". По-близко до българската, извън центъра на София.

Заглажданията и прочие - работех с хирургически скалпели, пинсети, и други помагала. Проблемът е, че евентуално се удря "художествено-мащабен" таван. Примерно, в моделите 1:72 нитовете по крилете, антенки, и повърхностни подробности са в поне двойно по-голям мащаб (т.е. крило 1:72 с нитове 1:24, примерно), за да бъдат виждани. И като заглаждаш - заглаждаш до "мащабната истина" - или до "художествената"? За сглобките - там изобщо няма обсъждане. Оформях ги за "перфектно слепване", с цел употреба на минимално количество лепило, с цел минимална деформация (особено на тънките финни части).

Последния път като гледах разпаднали се модели на Ме-410 и Не-129, изглежда лепилото и пластмасата имат различен коефициент на топлинна деформация. При което става напукване, между лепило и пластмаса, и пукнатините евентуално разделят частите. Това при нашите условия; моделите ги държа в гаража, където температурата варира от 5 до 45 градуса, пък и може би 60, в горещи дни.

Между другото, всеки производител има леко-различна пластмаса, и за нея има леко-различни бои. Моите модели бяха боядисвани с бои от специфичните производители. И боите пак се олюпват! И за боядисваните модели съветваха да бъдат покрити с тънък слой лак (точно както лепенките). И... пак става олюпване. Може би отложено с няколко години.

Беше голяма бъзикня! Моделите започнах да ги правя в университета. То не бяха домашни, не бяха проекти, не бяха изпити, не бяха изгъзиците "как да отделим момчетата от мъжете" (демек да пресеем "посредствените")... Празниците особено бяха кошмар! Щом е празник - значи студентите ще имат повече свободно време; че значи дай да ги "предизвикаме", че да турнем още една пресейка! Пък аз и бачках, да се издържам. Мисълта ми е, че сглобяването на моделите за мен се оказа умствена почивка. (За разлика от плуването и кросовете - по време на които пак мозъкът ми мелеше и не почиваше.) В университетски извращения, в които аз със 24% имах... отличен на изпит по течна динамика (средното за класа беше 13.5%!) (пример, от други подобни) - току контра-откачеността на сглобяване на модели се окаже умствено-разхлабваща...

Самите модели бяха сравнително евтини. Най-скъпият беше "екстра-детайлиран" модел на Ю-52, за Д14. Говорим едновремешни пари.

Успехи с твоите модели!