Бах мааму, от три дена не мога да заспя като хората.
Връщах се от Созопол преди няколко дни и ми се случи следната случка.
Първо да кажа, карам Ауди А6, 2.5 TDI 2000 г. Колата е супер, не се оплаквам от нея. Но...
Тръгнахме вечерта около 8 от Бургас за София. Някъде към Айтос ме настигна и ме изпревари едно светло-синьо Скорпио ( Форд Сорпио ) - металик, модела до 1994 г. Няма да му пиша номера, въпреки, че ми се привижда като реклама на филм щом си затворя очите, просто защото пича не залужава да го злепоставям, само ще кажа, че беше с бургаски номер.
Та... . Викам си - ебахти скорпиото скапано, къде ще ми се набива пред мен и го емнах да го натискам отзад, ( да карам малко по-плътно до него, за да го подразня ). От зад пишеше на капака му - Форд - Скорпио - ТД - Катализатор и нищо друго. Нямаше кубатура или други символи. Пича вътре си пуснал музичката, затворил прозорците и се хилят с едно момиче. ( Караше само с лявата ръка и не го видях да пипне волана с двете ръце въобще). Като видя че съм се лепнал зад него намали малко ( иначе караше между 120-130) до около 90 и се заби с тая скорост - викам си миряса копелето и му дадох ляв мигач. Ама не... Той се закачи отзад и почна той да ме натиска... понатиснах аз малко - 150-160 - оня не се откача, нямаше много коли и по правите отсечки преди Петолъчката дигнах 180-190 - оная гадна муцуна седи на 20 м. зад мен и не мърда - направо ми скъса нервите. По- бързо не става да се кара, защото беше мокър асфалта а и пътя не е за такива скорости - така до разклона за Сливен. Точно преди разклона намалих на около 100 и като го подминахме, оня ми даде левия мигач и докато разбера ме издуха. Викам си - мамка му и прасе , тая няма да я бъде и го подгоних и аз ... На разклона за Пловдив така се бях унесъл да го настигна, че не се усетих как го подминахме и запраших и аз след него за Казанлък. По едно време започна да ми дърпа напред - гледам аз карам със 180 - значи той някъде към 190-200 натиска. Понатиснах аз - 200 - оня пак дърпа напред -- направо ме хвана шубето. Гаджето до мен се свило като препикано мушкато и не смее да се обади и чак ми стана кофти, ама викам няма да се давам, иначе ще изляза педал и пак газ. Обаче онова животно се изгуби напред. Изключих климатика за малко повече мощност, угасих радиото да не ме разсейва и газ ... Мамка му и Скорпио - лепи се по завоите като дъвка и набира по баирите като диво прасе. На едно - две места едвам не изхвърчах от завоите, добре че нямаше коли отсреща, оня пердаши и хич не му пука. Почнах да изпреварвам гьотере и на един два пъти едва не се набих на коли отсреща... Щях да се пребия като последното тъпо говедо - а оня го изгубих. Някъде точно преди Казанлък изчезна. Натисках колкото мога до Карлово - нама братче... Викам си тоя е спрял някъде или се е отбил от пътя. Аз така и така хванах подбалканската, викам си ще мина от там за София - тъкмо да видя как е пътя. Ама си понатискам кораво. Може пък да го настигна някъде. В село Левски ме спряха катаджии - ограничение 50 - аз карам със 130 - отлетя ми талона барабар с глобата, а и се забавих 5 минути. Метнах се и пак газ, до Пирдоп. Там се нанизах на някакви дупки и ми се разказа играта. Опитах се да ги заобиколя, завъртях се на пясъка около тях и си смазах задната броня, стопа и задния десен калник в един електрически стълб. Направо умрях на мъка. Припика ми се от яд, ама какво да се прави - късмет. Викам си оня сигурно е в някое дере и бере душа аз пак съм цял.
Ама пак същата краста ме гложде - трябва да го настигна някъде - до София все има надежда. И газ... Така до входа на София през Ботевградско шосе. Лампата за горивото ми светна на 50-60 километра преди София и на един километър преди околовръстното ми свърши нафтата. Добре че наблизо има ШЕЛ. Спрях от страни на пътя. Взех гаджето и скапани като пребити кучета тръгнахме за бензиностанцията пеш. И там какво да видя .... Същото гадно Скорпио. Седи спряно не на колонките, а на паркинга. Влязохме вътре и гледам пича - около 40 годишен, с прошарена коса, с едно момиче на около 20 г. ( много си приличаха - сигурно му беше дъщеря) довършваха вечерята си - печено пиле, бира хайнекен кутийка, кола и разни сладки работи. Едвам се стърпях да не му скоча, направо ме хванаха лудите. Ама като ги гледам те си приказват спокойно, хилят се на някакво списание и изглеждаха свежи като кукуряци. Направо ме хвана срам да приказвам с тях - аз целия мокър, потен зачервен и със страхотно главоболие. Пресрамих се и попитах момичето на касата от колко време са тук и тя каза че може би от половин час - решили да хапнат защото вече било много късно за друго място и си поръчали с катра Шел печено пиле.
Братчета, тез въобще не ме забелязаха. Минаха покрай мен, купиха си кола и шоколади за изпът и си заминаха.
От тогава не мога да спя спокойно. И си мисля че човека въобще не е виновен за мойто състояние, а и аз не съм чак такъв некадърник. Просто той е имал по-голям късмет по пътя.
Има и друго - гаджето ми каза че повече никога не иска да ме вижда, защото съм бил ненормален и съм карал като луд. Какво да направя...
А бе... Какво има под капака на това Скорпио - има ли нещо по- голямо от 2.5 ТД или? Да не е бил с някакъв друг двигател и да се бъзика с хората по пътя -- не знам ама сигурно няма да го забравя... А не ми стигна куража да го питам в Шела. Аз взех пътя Бургас - София за 3 часа и 15 мин. ( Като не смятам 15 мин. забавяне) . ОНЯ го е взел за под ТРИ часа. През Карлово. Бах мааму. Това не може да бъде. Направо не мога да си намеря място.
Аудито си е Ауди. Ама онова животно не може да е по-стока. Що стана така - незнам.
Едно знам. От сега на татък ще уважавам всеки на пътя, защото явно човека прави колата. И се заклех, че повече от 120 няма да вдигам и от 150 на магистралата. Ама гаджето пак не иска да ме чуе. Може и да е права.
|