Разхода ми е реален , а мечтите ми не са- те затова са мечти. Има една приказка за шофьорите и карачите,щото всеки може да натиска педала на газта . Аз винаги като карам мисля . Въпроса е не да се движиш като костенурка, а да сменяш често и навреме скоростите така,че да си в оптималния икономичен режим на двигателя. Аз смятам също ,че най-прекия път не е най-икономичния. Винаги предпочитам малко по-дългия път но по-който няма толкова сфетофари. Освен това винаги гледам и следа отдалече сфетофарите така,че преценяавам в кой момент може да ме засече и дали има смисъл да го гоня.Повярвай ми това пести доста в градско, а освен това средната ми скорост не е в никакъв случай по-ниска от тази на останалите участници в движението точно поради тази причина. Винаги съм се чудел на тези които като светне зелено тръгват като на състезание без да погледнат че на 100 метра по надолу следващия сфетофар ги е засякъл ,та на него сме пак заедно!