си сменям никовете. Първоначално никак не одобрявах тази практика, но я взаимствах от пишещите във Вечните мисли. Сега и аз се обърквам вече в кой клуб с кой ник пиша. Ще трябва да действам вече само с 1.

Дано имаш шанса да посетиш Индия някой ден.
Дано пък да се срещнем там:)))

Хм, израстването... Спомням си епизод от 1 US филм. Съпругата счупи каничката на кафеварката. Съпругът побесня. Каза, че иска да пие кафе някъде навън. Жената му каза смутено да остане и да пие вкъщи. Той още повече побесня и попита как да стане това, след като е счупена кафе-машината. "О, вярно", каза тя. Тогава си казах: "Абе вие сигурно джезвета и бързовари сигурно нямате, но не ви ли идва на ума, че може да си направите кафе и в микровълновата или на котлона?" Та дълго се дивих на начина на мислене на задоволените нации, но се случи така, че когато правихме ремонт вкъщи и всичко беше не на мястото си и за мен беше трудно да действам без уредите си.
Защо написах всичко това? Защото човек много бързо свиква с хубавото и лесното и се вмързелява. Не бих казала, че е за лошо, защото така си освобождава време за духовни неща, но все пак тези несгоди го подтикват към някаква изобретателност.
Е, пред това да съм изобретателна предпочитам някй уред да работи вчесто мен.

Приятен уикенд!