|
Тема |
Re: Как рибите да решат проблема с объркването [re: filmfest] |
|
Автор |
OldWitch (титулована) |
|
Публикувано | 03.11.15 22:51 |
|
|
Не, нямам такъв пример от моя живот. Никой от близките ми не съм забелязала да е така. Но това, че не съм забелязала аз не значи че няма разбира се. Но имам хора, на които нещата като цяло вървят по план. При някои се получава лесно и естествено, при други с голям труд но като цяло се случват нещата. А при мен не че не се нареждат, но си следват своя си път и никога моя план - той почти винаги се скапва колкото и добре обмислен да е и колкото и усилия да съм положила. И да - смятам че това се случва поради някаква причина и се опитвам да гледам философски на него и че трябва да науча урок от всичко това. Проблемът е че не мога да разбера какъв точно урок да си взема. Единственото логично заключение което ми хрумва е просто да оставя нещата в живота ми да се случват от самосебе или други хора да ги решават и да престана да изразходвам излишна енергия за неща, които така или иначе се объркват.
Според теб какъв урок трябвa да си взема от това?
А за пасивните риби не исках да кажа, че са пасивни - аз поне не съм пасивна, по-скоро не съм агресивно настоятелна и се оставям лесно да бъда убедена, че това, което си мисля че искам всъщност не е правилно и не трябва да го искам. Но с времето пак се връщам в изходна позиция, и пак може да ме откажат и така много пъти но в един момент, след много години все пак си правя квото съм си наумила. Имах предвид, че животът като че ли зорлям ме кара да съм пасивна, да се пусна по течение и единственото, което трябва да направя е да дам шанс на нещата да ми се случат (да не изпусна птиченцето), защото като че ли някъде е заложено кога и как точно да се случат и аз просто трябва да изчакам търпеливо този момент. Оказва се че наистина големите и важни неща в живота ми се случват почти без мое участие и без почти никакви усилия. А нещата, които съм постигнала с много усилия и едва ли не се гордея с тях се оказва, че всъщност са били безсмислени и не водят до никъде. По-скоро водят до съсипано здрае и нерви - демек - взела съм грешно решение че съм се блъскала и всичко е било направно и вредно за мен
Истински ценното го нося в себе си, но слепите няма как да го видят.
|
| |
|
|
|