страх, че винаги аз ще съм по/способната и трябва да правя всичко
че сме толкова различни, че не знам дали може да ме почувства
че винаги вниманието, което получава от хората ще му е много важно дори ако е в мой ущърб
аз го ценя, но той така или иначе не е постигнал много, знае го, криво му е, но за два грама внимание ще обърне тотално посоката на мисленето си и ще тръгне след другата персона
не мога да разчитам на него, не знам кога ще ме зареже на улицата
несигурна съм с него, защото той е несигурен в себе си
ох, не знам, много ми е мъчно, само ако можеше да покаже привързаността си към мен щях да съм по/силна, но той не прави нищо, понякога ми се струва, че е защото не може, не защото не иска
много ми е нежен, скъп, успокочва ме, когато съм до него
един път излизане с други арогантни мъже ми стига да го оценя и да ми залипсва колко е кротък нежен, забавен и готин доколкото може, колко смешно танцува
иначе е скучен, но пък кротък, освен когато не започне да крещи като жена в цикъл
според мен комплексите му рушат всичко, ако беше постигнал нещо в живота, нямаше толкова да има нужда от вниманието на мъже и жени, всичко, което се мърда...
ако трябва да си мисли дали иска да бъде с мен според мен песента е изпята
по/добре май да си намери всеки някой друг, които да няма нужда да мисли, а да знае, че трябва и иска да е с другия
май ще си ходим по къщите и това е
спускаме кепенците
Мъдрият се стреми към себепознание, а посредственият – към властта.
|