Монасите са много малка част от обществото. И сред тях има хора с подбуди, които не са духовни, например, чрез богослужене заради власт или пък за по-лесен достъп до хора от собствения им пол с хомосексуални цели и т.н.
Не съм казала, че искам обществото чрез диктатура да премине към духовни цели. По-скоро искам цялото общество да се насочи някак отсамосебе си към осъзат духовен начин на развитие и за това да спомагат нагласите на цялото ни общество. Явно още не е измислено нещо, което да го тласне това общество към духовно съществуване. Представяш ли си, никой да не се интересува в каква кола се вози или в какъв апартамент живее или как се облича, да не придиря и на другите, всички да се съсредоточат в себепознаване на душата, в смирение, да помагат на ближния си дори ако нямат много материални блага, не красотата, а многообразието да е посока в развитието им, да няма войни, благата да са разпределени така, че хората нито да мизерстват, нито да живеят разточително, да мислят преди да се размножават. Дънов е казал, че духовното размножаване е най-висшия духовен способ, сега се размножаваме само физически. Мечтая си едни такива неща, макар да знам, че са утопични.

Редактирано от *Eвa* на 16.09.13 19:56.