|
|
| Тема |
 Хорар |
|
| Автор |
Amelia Pond () |
|
| Публикувано | 28.12.12 01:32 |
|
|
|
Хей! Поне нещо интересно като упражнение да се случи от тоя повод. Загубени ключове. Реших да питам за хорар в 00:28 днес, София...
Реално моето предположение е, че съм ги изхвърлила, защото обичам да ги държа в ръка и да си играя с тях, да ги подхвърлям.... уотевър.
Интересното е, че оня ден като говорих по телефона и върших сто други неща, го изпуснах от високо (е, колко високо да е около метър и 70) и се потроши здраво....а аз продължих да си говоря без да ми пука.... сега това.... нещо не съм много адекватна. И не се и впрягам, просто едно "оуф", а може и без него. Но понеже това са две събития, а обикновено идват по тройка, затова пиша, че не искам нещо по-сериозно да случа. Явно съм преуморена, играя си със здравето си и предвид, че по принцип не ми се губят моменти, сега наистина помня как щях да изляза без тях, но ги взех нарочно.... и ги запилях Та, губят ми се моменти, доспива ми се през деня, нещо не ми е май бест тайм ъф ди иър.
Но от утре, т.е. вече днес съм нов човек.
Приятно изкарване утре и така.
Та, казват, че хорар се прави за времето, когато правещият го прочете въпроса. Аз все пак ще сложа карта за момента, когато си го зададох. Пък ако на някого му се упражнява, да си прецени дали да строи нова.
Въпросът е: Ще ги намеря ли? Къде са?
99% мисля, че отговорът е "не" и че съм ги изхвърлила в кофа за боклук заедно с кутия от бонбони. Но там както можете да се досетите просто не ми се искаше да прегледам и не го и направих, а махнах с ръка Струва ми се логично, но как биха постъпили повечето хора? А да ви кажа, за ключовете не ми пука толкова, но ключодържателят си беше трепач и си го обичах. Хахаха. Другият вариант е между взимането от под елхата и излизането ми от вкъщи да съм ги джитнала някъде тук. Както и да е. Ето я моята карта:
Нека се упражним и позабавляваме за тяхна сметка и здраве!
- Vous jouez avec votre vie!
- Et alors?! Il faut bien jouer avec quelque chose!
| |
| |
| 
|
|
