|
|
| Тема |
 Never Enough |
|
| Автор |
Amelia Pond () |
|
| Публикувано | 25.11.12 01:32 |
|
|
|
Абе, хора, какво ми става. Тоя Сатурн ми е взел ума. Вярно, че и преди си бях така, но чак пък все да съм недоволна и все още да искам и криво-ляво да се усмихна на някакво постижение, но с идеята, че имам много работа... твърде прагматично, твърде... Всъщност целият ми живот е така. Никога не съм била "достатъчно" спрямо оптималното, максималното, идеала някъде там. А истината е никъде тук. Какво е това нещо? Нямам си едно нещо, което да си го харесвам искрено на 100%. Имам някакви мигове и проблясъци, но общо взето е - можеш повече. Мога повече. Шит. Сатурн в лъчите на Слънцето ли (това малко към съседната тема отива) с квадрат към АС... кое ли, си мисля.
Вече даже като се усмихна и го отбелязвам като събитие. Твърде сериозна съм станала. И все мисля за това, което имам като задачи, което ми предстои. С това лягам и с това ставам един вид. Но не като пренапрежение, а като вглъбеност в това. Както казах тип прагматика. И го губя от ум, само ако се приведа в някакво по-друго състояние на съзнанието. То ще ме избие на - работа, пороци, работа, пороци. Хахахахахахаха. Смея се, защото все още не е така положението, че да съм минала на наркотици, например, но...
Истината е, че аз най-добре от всичко умеех да си почивам. Сега само някаква активна почивка ми върши работа, защото мисълта ми е хиперактивна или тотално усмъртена. Но все трябва нещо полезно да се върши. Вярно е, че човек не знае колко ще живее и ми се иска да направя някои неща, ако ще дори някаква книга да четеш това е опитност, която кой ти я дава... никой, нали така, освен времето, доколкото е благосклонно. Но откъде тая философия у мен?
малко саундтрак. Дойде времето на любимата ми зодиакална единица.
- Vous jouez avec votre vie!
- Et alors?! Il faut bien jouer avec quelque chose!Редактирано от Amelia Pond на 25.11.12 01:56.
| |
| |
| 
|
|
