Доколкото знам, претенциите астрологията да бъде възприемана като наука са доста големи. Философските и езоеричните школи боравят най-общо казано, с убеждения. Не предоставят доказателства за механизмите, по които е устроен светът, човешката психика в частност и събитията. Тоест, не боравят с доказуеми факти, а само с твърдения. Религиите също. Как нещата в мирозданието са взаимносвързани и по какви закони си влияят все още сме в процес на изучаване.
Ако прецизните изчисления в положението на небесните тела оказват конкретно влияние върху човешкото съзнание и изборите ни, то определени закономерности могат да се изведат чрез статистика - огромно количество хороскопи, при които има съвпадения и повторяемост на определени белези и събития. Как става, не е доказано, но става. Това според мен е стабилната подложка в астрологията.
А концепцията за многократно прераждащата се душа...хм. Много е привлекателна и удобна, но трудничко ще я храносмеля, защото първо, няма доказателства, второ, може и да се окаже излишна.

Тоест душата още преди раждането си по някакъв критерий си избира, или и се помага да си избере семейството и средата а също и моментът , в който да се роди за да развие необходим за нея потенциал...Това важи и за физическото и тяло, което и е нужно за развитие (дори и увредено такова) и за основните и житейски препятствия и срещи. Тоест честата физическа прилика от тази гледна точка, не може да се възприеме, като чиста генетика или поне , не като нещо съвсем отделно от генетиката, тъй като един екип (в този случай семейният) понякога има някакви специфики, които са му необходими и го отличават от другите екипи...В този случай не се изключва генетиката, но се търси и едно малко нематериално обяснение на нещата, и то е отразено в астрокартата....

Според това, което описваш и то звучи логично, не е необходимо ПРЕраждане. Достатъчно е въпросната "душа" още преди да се роди, да си постави определени цели и задачи, съответно и улеснения или препятствия, които да гони в нашия материален свят, после смело да се засели в оплодена яйцеклетка, ембрион, новородено или когато, в каквото там се вселява душата, и да си действа по задачите - тоест да променя по определен начин света, докато еволюира. Точният механизъм на взаимодействие и еволюция все още не го знаем, религиите и школите дават различни обяснения, но нито едно от тях не е безусловно вярно. Поне според мен. Все пак, раждаме се без спомени за това, какво и къде сме били преди, а от оня свят не знам някой да се е върнал, за да разкаже кое как е. Има хора с интересни преживявания, да. Но и те не се припокриват. Виденията на един християнски мистик, колкото и да са реалистични, се различават от виденията на индуист, който "виждал" всичките си предишни прераждания. Иди, разбери кой крив, кой прав и кое как Е всъщност.

Мисля, че човек си харесва някакво обяснение, което най-много му пасва, и си пренастройва мисленето според ученията на съответната школа или религия. И, колкото по-древно и тайно, толкова по-достолепно звучи - все едно, древното е запазена марка за автентичност.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите