Отговарям отзад напред:

Според таблицата в линка имам северен лунен възел в Рак. Южният, предполагам, е в Козирог. Тази позиция се задържа около година и 8 месеца и характерното за нея е характеристика на всички, родени в рамките на този период. Изчетох поне 2 пъти какви са ми кармичните задачи в този живот, да кажем, има неща, които пряко ме характеризират. Но тези характеристики са актуални за всичките ми съученици. От което би трябвало да следва, че целият ни гимназиален випуск и всичките ми набори притежаваме едни и същи характеристики и имаме едни и същи кармични уроци за усвояване. Това или е нелепо, или лунните възли не са толкова важни.
Кое от двете?

Що се отнася до вярванията за многократно прераждащата се душа, имам следните съмнения:
Необходима ми е дефиниция за "душа".
Какви качества притежава душата, кои от тях са неизменни, кои променливи?
Ако притежава съзнание, разум и емоции, то всичките тези са функция на материята - мозъкът като високоорганизирана материя. Следователно, душата дори като енергийна функция на точно определената високоорганизирана материя, която представлява конкретният човек, дори и след смъртта си, запазва всичките си качества. Разум, съзнание, спомени. Тази енергия в този си вид пребивава някъде - къде? Тя не пребивава в състояние на покой, защото е функция на материята, от която е породена, а материята не се задържа в състояние на пълен покой. Ако душата губи спомените си, както твърдят привържениците на прераждането, то това е безвъзвратна загуба на енергия - противоречие със закона за запазване на енергията. Спомените са свързани с разума, следователно, отчитаме загуба на още едно качество на материята. Загубата на разума води до загуба на емоции - те са функция на сложноустроената разумна материя. Не е възможно на практика фината материя, наричана "душа", да изгуби което и да е от качествата, които притежава, дори за секунда. Какъвто и запис на тези качества да се запазва някъде из вселената, той се съдържа във всеки един момент и в енергийната система "душа". Твърди се, че при повторно раждане на душата в човешко тяло / значи, тя има възможност да се придвижва във времето и пространството и има разум, чрез който избира ново тяло/, новият човек не притежава спомени от миналия си живот. Но спомените са функция на разума. ! Ако системата, наричана "душа", е изгубила едно от качествата си, то това е трайна загуба, която не може да бъде възстановена. Енергията, поддържаща разума, се е отделила, трансформирала в нещо друго, следователно, са необходими точно определени условия и нови количества енергия, за да може системата да се възстанови. Съгласна си, предполагам, че емоциите не съществуват сами по себе си, те са породени от разума. В такъв случай, няма опция, която да пренася единствено и само емоции през времето и пространството от едно материално тяло в друго. Точно определената душа с точно определени показатели на енергийния баланс може да съществува само в един единствен вид. Не забравяме, че тя е функция на точно определена високоорганизирана материя - тоест, първото тяло, в което се е появила. Дали отгоре на това е и материална, не знам, но предполагам, че е.

Примерно, за водата се знае, че е преносител на информация, но водата е материална. Някъде около атомите и молекулите и възниква необяснима за мен информационна структура, която запаметява минали състояния на водата. Хомеопатията ползва този принцип. Следователно, за да съхрани определена сложна информация "душата", тя също се нуждае от материален излъчвател и приемник. Да кажем, при смъртта се излъчва под формата на вълни с пределена честота, нещо като радиовълните. Носи се из пространството, докато не се появи нов приемник /ново тяло/, което да излъчва в едрия материален свят информацията, получена от нашата "душа".
Въпросът е: защо новото тяло не приема пълната информация? Спомените, например.

Би трябвало да има научно обяснение за това. Езотеричните вярвания много не вършат работа, защото те се основават на приемане или отхвърляния на определено твърдение без доказателства.

Дали има Бог не знам. В момента в Християнство един физик си прави труда да обяснява на достъпен език квантовата материя и последните проучвания, според които вселената и животът такива, каквито ги познаваме, могат спокойно да се самоорганизират без външна намеса. Поради еди-каквито си там свойства на материята. Преки доказателства за съществуването на Бог-творец реално няма. Има вярвания, писания, мистични преживявания, които могат да бъдат породени от всичко, вкл. и от свойства на материята, които все още не са ни известни.
На същия принцип няма и преки доказателства за прераждащата се душа. Всички твърдения също са основани на религиозни вярвания и мистични преживявания на хора, твърдящи, че притежават познания за предишния си живот и умения, наследени от предишния живот. Които, като нищо могат да се окажат информационен запис на молекули вода в организма им, например. Или нещо друго, но също недоказано на практика и като така, недоказуемо.

Религиите по начало се основават на няколко аксиоми, приети за безусловно верни, и надграждат определен мироглед върху тях. Науката се основава на опитно доказване на определени закони. Ако нещо не може да бъде доказано, то не се приема за безусловна истина, а само за хипотеза, която може и да бъде потвърдена, но може и да отпадне впоследствие.
Къде се намества астрологията в такъв случай? При науката или при вярванията?
Безспорно е, че всеки един обект, дори атом във вселената има точно определено място във всеки един момент. Поради което може да се изчисли точното му взаимодействие с всеки друг материален обект. Всички положения на планетите спрямо земята и всяко материално тяло във всяка нейна точка могат да бъдат точно изчислени. Как взаимодействат и как се тълкува това взаимодействие, е вече в сферата на субективната преценка. Наблюдения, мнения, заключения - направени от един или повече хора - астролози върху достатъчен брой хора и изграждане на относителен емпиричен опит. Изводите следва да са също относителни и условни.

Значи, имаме наблюдател, тълкувател и приемник. Една дълга таблица с точни научни изчисления, един брой субективна оценка на изчисленията и един брой субективно възприемащ субективно изтълкуваната му информация човек. Цели два субективни фактора вече правят всяка прогноза несигурна, не мислиш ли?

Аз за първи път се изкушавам да пиша толкова дълго в дира, но сега съм си наумила да разчовъркам астрологията до атомно ниво, не като практически умения, а като предмет, който би могъл да ме ползва в себепознаването. Затова и толкова настоятелно се интересувам кой как разбира същността на тази материя.
Непоклатима система от вярвания и нагласи нямам, не правя грешката да отхвърля тотално една теория, само защото е в противоречие на досегашните ми вярвания. Но не мога и да прегърна някакво ново убеждение, без да го огледам внимателно от всички страни.

Засега ще поровя из стари теми, за да добия още впечатления. Но ми е по-полезно да прочета актуални мнения от хора, които така или иначе, са задълбали в астрологията, имат вече известен емпиричен опит и, вероятно, достатъчно са размишлявали по въпросите, които тепърва ми изникват. Тук повечето сте реално изучаващи и практикуващи, нали?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите