Видях, предупредила си е жената, че на всеки хороскопи не прави.
Следователно, първият ми основен въпрос е по какви критерии определя тези, които наритва.
Вторият - как да разбирам това:

Така че планетите просто си се движат някъде там горе и изобщо не се вълнуват от нас. Те следват своите орбитални пътища стриктно и просто ни показват „плана” на Природата във времево-пространствения континуум. Да, толкова е съблазнително да мислим, че можем да променим всичко в живота. При това не само в нашия, ами и в този на другите. Както сестра ми обича да казва – „Иска ми се да го сритам този Сатурн там горе. Ако можех”. Ама не може, логично е. Но пък всеки може да „срита” ума си и начина си на възприятие. Интересното е, че точно това почти никой не иска да направи. А то е единственото, което можем да управляваме. Поредната ирония на Природата.

Така представено, се оказва, че буквално всяко събитие в живота ни е вече предопределено, като се започне от точната дата на раждане, точното семейство и среда и се стигне до всяка неизбежна катастрофа, болест или смърт, за които дори да сме предупредени от прецизната астрология, никак не можем да променим. Защото, нали...планетите са го предначертали.
Много започвам да се чудя в такъв случай до какво се ограничава свободната воля на човека, дадена му по право още при Сътворението, според християните.
Единствено в нагласите, с които ще приеме или не дадено събитие или чрез свободна воля и личен избор би бил в състояние да промени хода на събитията?
Според астрологията не може. Писано е и толкоз! Ако хороскопът ми сочи, че утре ще загина от катастрофа и аз реша да промена това като не излизам цял ден от къщи и за по-сигурно дори не ставам от леглото, дали катастрофичното събитие ще ме отмине заради информирания ми избор?
Или ще стане земетресение, таванът ще падне и ще ме претрепе, но покрай мен и половин град хора само, за да се изпълни звездният план?

Ей такивка неща ме вълнуват преди да узрея достатъчно, за да реша как точно и до каква степен да приема и напасна астрологията със собствените си нагласи.
Този прецизен, математически забит и доказан фатализъм относно хода на събитията и нашите действени реакции спрямо тях, без никакво право на избор и свободна воля, освен да ги приемем "мъжки" никак не ми се вързва с религиозните постулати. Особено християнските.

Някакви идеи, мнения, съждения, коментари?

Ако не за друго, поне да не се излагам пред жената.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите