Не мисля, че на нейно място бих реагирал много по-различно. Затова и избягвам да ходя на гледачки и подобни. Разбирам изкушението и желанието да знаеш какво ще стане/би могло да стане, но всички искаме да чуваме само хубави неща. (Изключвам тия, които са щастливи само когато страдат). И да, светът, в който живеем е ментален, защото сами го изграждаме в главите си. Една такава фиксация и всичко отива по дяволите...

За пръв път се чувствах толкова безсилен, напомни ми усещането да се бориш с убежденията на някой сектант - те не са негови и никакви рационални доводи или пък действия не могат да го убедят в каквото и да е. При това няма никакво значение колко логичен или рационален е този човек, вярванията са отвъд неговата логика и не подлежат на никакво преосмисляне или преразглеждане.

Не случайно на това му казват "сляпа вяра"!

Само да отбележа, че не намразих астрологията от цялата случка. Нормална психична защита е човек да пренесе огорчението си от обекта, към трета страна. В случая да насоча негативните си чувства към астрологията. Мисля да запазя толерантното си отношение каквото си беше преди това.

___________

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите