Преди година и половина поръчах хороскоп на вече бившата ми приятелка. Тогава все още я ухажвах и понеже тя много харесва и вярва на астрологията, реших да й направя такъв подарък. Тогава тя заминаваше за известно време в чужбина и можеше никога повече да не се видим, та това беше още една от причините да направя подобен жест.
Самият аз не вярвам нито грам в предвиждане на бъдещето, в частност в астрологията, но съм достатъчно толерантен, за да приема чуждите интереси.
Върна се момата от чужбина, след известно време възстановихме нашата дружба и в един момент минахме на следващ етап в нашите взаимоотношения - станахме гаджета. В началото на всяка връзка хората са внимателни, нещата вървят гладко и всичко изглежда безоблачно, а бъдещето - светло.
БАМ! Дойде първото ни спречкване, естествено за глупост, и така, между другото, момата вметна, че тя влагала повече в нашата връзка. Зачудих се, как, при толкова малко време, прекарано заедно, може да извади такова заключение, ама ми мина покрай ушите, не съм злопаметен и лесно ми минава, та нещата се разминаха.
БАМ! БАМ! Второ спречкване и пак същите реплики. Рекох си, тука има нещо. Поставих ребром въпроса и тя сподели, че според въпросния хороскоп, който тя определи като неприятен, но МНОГО ВЕРЕН, имало някакво разминаване между нас. Питах я доколко вярва на хороскопа, а тя ми каза - абсолютно. Не ми хареса, ама викам си, женски работи, днес мисли едно, утре друго и тя не знае какво точно иска. Пак се разминаха нещата...
БАМ, БАМ, БАМ! Трето спречкване, тя пак захваща познатата песен. Видях аз, че явно тоя хороскоп ще е сценария в случая, тая помолих да ми го даде да го прочета. Преди това, тя ми каза, как нямало добра духовна връзка между нас, как тя влагала повече, как щял съм да я разочаровам...
Чета аз хороскопа и се дивя - вътре само общи приказки, човек ако иска, все ще намери към какво да ги отнесе. Стигам до мястото, където пише, че момата ще има връзка, която ще завърши с раздяла и тя ще е тази, която ще е наранена. Брех!
Разделихме се в крайна сметка, половин година преди датата определена в хороскопа - беше за края на идното лято. Пробвах се да я успокоя, да й кажа, че от нас самите зависи как ще се развие връзката ни, че трябва да се опитаме да живеем в настоящия момент и да се радваме от откриването на другия човек, че нещата трябва да се развиват естествено и за това трябва време и т.н. и т.н. и т.н.
Обаче тя не успя да преодолее тая фиксация. Постоянно ме съдеше за нещо, което не бях направил (все още, ако се вярва на хороскопа). Страхуваше се и този страх я сковаваше да разгърне себе си в нашата връзка. Нямаше значение какво правех, какво внимание се опитвах да й отделя. Дори да бяхме всяка вечер заедно, да купувах цветя, да правех малки жестове и т.н., виждах, как нищо от това нямаше значение и тя продължаваше да смята, че дава повече и че ще бъде разочарована. Накрая ми писна да се боря със сенки на суеверия и се разделихме.
Ще цитирам уважаемия Салустий: "Faber est suae quisque fortunae - Всеки е ковач на собствената си съдба." Разбира се това е половината истина, но без тази половина, човек ще живее в страх своя живот, скован от неща, които евентуално биха могли да станат и действията му няма да имат нужната сила и размах.
Харесвам възгледи за света, които вземат сегашния момент за единствен и базират цялата житейска философия на човек върху настоящето. Надеждата и страхът за/от бъдещето са нещо, което кара човек да живее непълноценно, цял живот преследвайки или страхувайки се от нещо, което може никога да не се случи. Това е пропилян живот.
От моята гледна точка, хороскопът беше знак за мен, че човекът, с който искам да се сближа е прекалено плах и суеверен, за да мога да разчитам на него. Ами какво ще стане в следващ момент, ако друг хороскоп предвиди друго лошо нещо? В крайна сметка съм благодарен за знаците, но те показват нещата в момента, а не предвиждат бъдещи събития.
Дано моя личен и субективен разказ ви помогне с нещо.
___________
|