Съвпадите на Юпитер и Венера винаги са били очаквани и отбелязвани в древната космология. Кога и къде (в кой знак) сладострастният Зевс ще похити красивата Афродита е била интригуваща история за архаичното съзнание, търсещо и винаги намиращо символика и знак за бъдещето. Всяка конюнкция се е разглеждала като акт на божествена йерогамия, в свещенодействието на който се е зачевала някаква нова същност - бог, полубог, муза.
Съвпадът на 15 март се случва в деветия градус на Телец, който е един от любимите на Венера-Афродита поради множеството чудесни възможности за експресия на своята същност, които той и предоставя.
В по-обикновения смисъл Телец е знакът на сензитивността и чувствеността като тактилност, чувството за аромати цветове и топлината на телата. Като пролетен знак за северното полукълбо Телец е свързван с новото зараждане на живота след смъртта и затварянето в Скорпион, с възкръсването и триумфът на живота след смъртта, и затова древният календар винаги дълбоко го е почитал и във всяка религия има празненства в негова чест - пролетните вакханалии в Елада или Великден в християнския свят.

Телец управлява красотата, любовта и блаженството. Когато човек се понижи до низшия полюс, красотата се възприема превратно като форма; това води до идолопоклонство. Любовта в този случай намира своя израз посредством половото съзнание и притежателната природа. Блаженството, низхождайки, се губи в своята сянка. Цялото творение е игра между Телец и Скорпион. Когато побеждава Скорпион, човек попада в цикъла на раждане и смърт, страдания, труд и заточение. Когато побеждава Телец, това е пътят към освобождението.

В по-абстрактен смисъл, Словото божие достига Земята (т.е., придобива форма, или материално съществуване) именно чрез този знак. Формената страна на божието Слово е материалната Вселена, или обектността, и се нарича четвъртото състояние на това Слово. “Три четвърти са скрити на плановете на безсмъртието, а тази видима от нас Вселена е четвъртата четвърт” – се казва в древната станца (Пурушасукта). “Три състояния на Словото се намират в пещерата (в непроявеност), а хората изричат четвъртата фаза на Словото” – се казва на друго място (Риг Веда). Знакът Телец представлява това четвърто състояние на Словото и цялото великолепие на Вселената в нейния формен аспект.

Формите в тази Вселена се стремят към съвършенство чрез красота. Красотата е скритата страна на всяко нещо. Тя е скрита във формата и се разкрива чрез анатомията на формата, но никога не съществува в анатомията. Геометрията на творението е вместилището на красотата, но тя не може да държи красотата в заточение в някаква част от формата. Чрез формата, а не във формата, откриваме красотата. Красотата е божествения аспект на формата. Този аспект именно се управлява от Телец у онези, които живеят за изкуството и се стараят да открият свещената му мисия в тази Вселена.

Днес, макар Слънцето да е в Риби, е един своего рода Великден от много висок порядък по отношение на нашата земя. Ражда се (зачева се) същност от космическия брак между принципа на божията благодат и изобилие, каквото е Юпитер, и принципа на любовта, красотата, изкуствата, музиката, мира и красивите междучовшки отношения. Ако е муза, тази същност ще донесе на земята едно ново изкуство или ново сетиво за възприемане на някакво ново измерение на красотата на Творението.