По принцип специално в науката не се използва подсъзнание, използва се безсъзнателно. Или несъзнавано.
Съзнанието е всичко това, което съзнаваме. Като някои от тези неща са в предсъзнанието - т.е. не ги съзнаваме в момента, но имаме пряк достъп до тях - това са спомените например.
Несъзнаваното е в голяма степен тази част от нас, до която нямаме пряк достъп и не познаваме. С него общуваме посредством емоции, сънища, аналогии, които ни изникват, чрез творчеството. Несъзнавани са както нашите импулси, изцяло животинската ни природа, така и някои наши очаквания, идеали, правила, които са безкритично вляни в душата ни. Има също така неща (събития, мисли, емоции, желания), които са били част от съзнанието, но са изтласкани в безсъзнателното.

Колкото до интуицията, тя не се случва на ниво съзнание, защото ако се случваше, нямаше да е интуиция, а щеше да е умозаключение. Може да се каже, че на ниво съзнание все пак е свързана с работата на дясното полукълбо и синтеза, докато рациото и анализа се случват предимно в лявото. Твърди се, че хората, които имат по-силен досег с несъзнаваното си, имат по-силна интуиция. Защото мозъкът прави връзки и усеща неща, които ние рационално не виждаме и отбелязваме... той ги регистрира, докато ние сме въвлечени в нещо различно, но тези регистрирани картини, звучи, отношения остават следа, макар и никога да не са били обект на директна мисъл. Другият способ, помагащ интуицията, е опитът. Който до един момент минава през рациото, но след достатъчно натрупан такъв, плодовете му се изявяват директно на ниво интуиция, без да има нужда от припомняне, наслагване към случая, диференциране и бла бла.
Има го обаче моментът, че както хора, които са доста култивирани и мъдри, постигнали баланс с несъзнаваното си, имащи досег до него, могат да имат силна интуиция, така и хора, които са точно в обратната крайност - не са изолирали още изначално несъзнаваното с достатъчно стабилен Аз и са едва ли не с вечер шофьор на личността си именно него, също имат доста силни интуитивни проблясъци. Разликата е, че първите могат да ги контролират, осмислят, използват. Докато вторите нямат управление и могат да стрелят без самите да знаят - все едно "подушват" болната ти тема и стрелят в нея... или все едно имат неясни предчувствия, които им носят тревога, напрежение.... Не е много приятна историята. Та, някак мъдростта и дълбокия досег с емоциите и инстинктивната природа, лашкана от импулси и некултивирани емоции, намират своя допир чрез интуицията. Във втория случай тя често вреди на притежавателя си и хората около него, а в първия може да бъде използвана като приятен и полезен инструмент.
Разбира се, не тр да се бърка интуицията с предразсъдъците, предубежденията, евристичното мислене.

Възможно е също т.нар. интуиция да се разглежда като част от идеята за колективното несъзнавано. Или като тази, че времето е всъщност едно цяло и ние имаме досег до различни неговия елементи. И много други.... включително астрологични за избирането на житейския път, че интуицията всъщност са спомени, до които обаче нямаме достъп (освен някои твърдят чрез регресивна хипноза и т.н.), т.е. те отново са в полето на несъзнаваното.

Някои хора умеят да го "чуват" въпреки че то говори на др език. Някои напълно са го изключили. Някои дотам са го изключили, че дори през тялото не го усещат. А за някои е като детска игра да плуват в него и да излизат сухи и чисти от водите му. Други се губят.

..rude & not ginger...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите