Всичко може да е хубаво – и съвпади, и опозиции, и квадрати – въпрос на трайна нагласа и светоусещане:)
Да, нещо такова. Може би не баш точна думата нагласа, защото е повече от нагласа и отношение и осъзнаване в голяма степен, но горе долу и аз така мисля.
И решението е по аналогията на въпросния Сатурн- т.е. повечко работа за пренасочване на вниманието и нещата ще се уреждат с естествен темп и ход:) Сатурн изисква такива решения, но когато човек си гради „пясъчни замъци” обикновено. И обикновено след поредната по-силна вълна и съответно поредния срутен пясъчен замък, човек би могъл да си помисли подобни по смисъл неща: за пренасочване на вниманието и нещата ще се уреждат с естествен темп и ход Всъщност това е едно решение, но причината според мен не е, че Сатурн иска някакво пренасочване.... А защото Сатурн иска стабилни, здрави и истински неща поставени на стабилни основи... - той е кардинален, освен това такива неща като чувства, желания и усещания не ги бръсне за слива – хобито му е да ги смачква и да ги праща към кошчето. Та в случая кога някой си гради пясъчни замъци Сатурн въобще не го е еня, че на тоз човек му е лесно и комфортно да работи с пясък и се чувствал удобно. В един или друг момент Сатурн винаги му ги събаря. То просто иска човека или да започне да строи на твърда и стабилна скала със стабилни материали (но така няма да му е хич лесно както му е било с пясъка), или трябва просто да спре и да пренасочи усилията си към нещо друго - това което ти казваш...
Какво да се прави, просто не обича лесните и нестабилни неща и ги събаря.
На мен ми се струва, че това не може да разбере Розовата, защото винаги иска бързо, лесно и безболезнено решение. – А ако може да мине някой транзит с кабриолет петстотин коня на автостоп, ще е най-добре.
И другото е което мисля е, че Сатурн иска усилие – под формата на работа, а не жертва. - В смисъл, че ако се правиш или изживяваш като жертва, него това нито ще го трогне нито ще го заблуди, няма да спре докато не положиш истинско, целенасочено усилие.
|