искам да не ми влияе, да не ме кара да се чувствам виновна за неговите постоянни драми, на не ме кара да го съжалявам и мразейки го от една страна, да ми е мъчно за него и да искам да му помогна
мъчно ми е, че нямам баща-опора и не се чувстам толкова силна да съм му аз опората
мисля, че взаимно много се нараняваме, аз него не знам точно как, като му е мъчно за мен може би
но постоянно ми е като нерешен проблем, постоянно ми е като заплаха да се наруши собственият ми крехък баланс
постоянно ми е като жива рана и не мога да се закърпя и да стана цял човек, дано ме разбираш
страх ме е и от това, че с постоянните си депресии постоянно товари сестра ми, а тя е със смъртоносна болест и нервите могат да я убият
при нея проблемът обаче е същия, ако не и по-зле. Тя го съжалява и понеже е рак иска още повече хармония в семейството и се раздвава за това, вместо да се пази и да си даде сметка, че нервите от това могат да я убият и да се защити.
та за това искам да го изуча него, картата му, взаимодействието ни и как всичко може да бъде намалено до минимум, за да не страда никой и да пазим сестра ми
странно ми е, че е толкова загрижен а нея, а не си дава сметка за нервите, които и причинява
ако беше лесно - нямаше да питам, но не е, за това искам да се науча поне как да омекотявам ударите...
In the name of the father...
|