Всъщност аз май не искам основна професия. Искам няколко хобита, от които да печеля помалко и общият сбор да прави повече. Но дори да печеля пари, много държа да го разглеждам и чувствам като хоби. Т.е. да върша нещо, което бих правила, дори да не ми се плаща изобщо за него. Защото дори малко да се занимавам с нещо задълбавам и се вманиачавам, но когато имам друго - релаксирам чрез него. Да, тъпо е да си почиваш от една работа с друга, но когато са много подобни по вътрешен смисъл и противоположни по външно проявление, така ще мога да го играя и сериозна уж интелигентна, и забавно откачена... защото ако не го разпределя има опасност където не трябва да съм едното и пак където не трябва другото. Просто имам си две страни, най-малкото.
Но го има другият момент, че напоследък реших, че преди това да се случва, трябва да се гмурна в корпоративния свят и да си докажа, че мога да изкарвам много пари с работа, която възприемам като работа наистина, а не като хоби.... и след като това си го докажа, ще бъда спокойна, да правя това, което горе съм положила. В смисъл факт е, че ми носи и в момента това, че работя, дори когато ми идва в повече, някакво чувство, че Мога.
А иначе обучението и в психологията е дълго години наред, квалификации, специализации, школи....изминала съм доста от пътя, но и ми остава доста. И както казват повечето ми преподаватели - първо е хубаво човек да работи повече неща, за д аима опит, защото житейският опит е много важен. Второ терапевтичното обучение е много голяма инвестиция на време и средства, а се отплаща след ехее много време и в този смисъл човек тр да се издържа някак, докато се обучава, ако не иска мама и тати да му помагат. Което аз май вече не искам.
Та, иначе не ми е въпросът нещо да се нарича професия и бла бла, въпросът ми е в какво бих била добра. Защото и хоби да ми е нещо - е, ако не се получава, то и удоволствието от него не би било истинско Та аз в този смисъл питам..... не толкова кое ще ми се отрази добре, а кое мога да правя.
..rude & not ginger...
|