Проблемът първо е това, че да, би ме товарило доста и не си представям да работя активно психотерапевтична работа, т.е. искам да я работя, но по малко - два, три клиента най-много. А хората, които се издържат с това го карат мин. 5 клиента на ден.
Второ, наистина мисля, че е изкл. изтощително. Както и театърът впрочем. Хубавото е, че и двете дават моменти на силна еуфория. Това, което реално търся. Еуфорията е по-силна при театъра. Цената също е много голяма, но честно казано предпочитам да се запаля и да изгоря, отколкото да тлея дълго, дълго време.
Другото е - първо, че в България е сложна реализацията, второ, че за такива неща не съм много окей с факта да взимам пари. Знам, че това твърде предварително го пиша, но...
Колкото до Хирон - повечето ми качества и силните ми страни във всяко едно от нещата, с които се занимавам, са свързани с "травми" и се случват благодарение на тях. Реално аз се гмуркам в най-черните си емоции, как и в най-хубавите и чрез тях правя това, което правя - дали ще е психология, дали ще са другите неща, които изброих. И това, което най-вече усещам като потребност обаче е аз самата да се излея някъде навън, като експлозия. Професията на терапевта и много пасивна откъм движение и силно псих. натоварваща. А аз имам остра нужда от активност - и на емоции, и на чисто физическо ниво, за да се чувствам добре, и на псих. от разтоварване. Затова просто няма начин да се съсредоточа върху едно нещо - защото те се преливат и аз трябва чрез едното да разтоварвам другото, разбираш ли. По трудно от това да седиш на два стола е да седиш на един стол и то в една поза.
В работата мога да бъда адекватна, сериозна, да свърша много неща....в един ден. След това мога да бъда разпиляна, отнесена... може да се чувствам недобре или уморена. И след това мога да съм "луда", да се шегувам, дори да опр. сама себе си като неадекватна. Имам много силни вътрешни импулси, които ако не намират адекватен интензивен израз навън, сами си избиват по нетолкова добър. То е като страстта - изгаря те, мотивира те, вкарва те в най-тъмния ад, за да създаде най-светлия рай и пак отново така. Но стане ли второто, дава ти почивка за известно време и удовлетвореност. И кратко усещане за смисъл. Което след това, разбира се, отново трябва да храниш със собствения си живот. Та, така ги чувствам нещата и мога да преживея моменти на нещастие, ако те са цена на щастие. Липсата на динамика, експресия, на живот, който е толкова силен, че дори изгаря във вените.... това, виж, не мога. Т.е. не питам по какъв начин ще бъда най-спокойна, а какви са ми алтернативите астрологично. И каква е цената, която ще плащам за всяка от тях. Тази цена, която на теб ти се струва най-тежка, може за мен да е най-поносимата, не знам. Не съм сигурна дали се разбирам напълно, но поне съм откровена.

..rude & not ginger...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите