Въпросът за призванието и работата е много интересен или поне е достатъчно, за да си философстваме върху него и да пренасочим вниманието ти от въпросите за самотата и любовта.
Струва ми се, че ако човек наистина си има призвание, то си проличава от ранни детски години и нямаме нужда от астрология да го разпознаеме. Сещаш се – има стар народен обичай – „питка“ – ритуала се прави, когато детето проходи - около него се пръскат разни предмети и то подсъзнателно и инстинктивно се насочва към някой от тях. Приема се, че ако вземе книгата, примерно, ще се занимава с наука. От тук- говорейки за инстинкти, излиза, че е много важна Луната в хороскопа.
Но ако човек достатъчно дълго е гледал множество хороскопи и търсил отговор на тоя въпрос, ще установи нещо друго. Ако в хороскопа има планета, която е категорична доминанта, много вероятно призванието да е свързано с нейните аналогии – например, ако това е Марс, ще мислим за спортна или военна кариера и т.н.
По-комплексни стават нещата, ако има няколко доминанти, което на практика ще рече, че няма такава категорична.......Тогава гледаме асцендент, Слънце с техните управители, както и управителя на МЦ.
А после, даже и човек да си мисли, че е голям разбирач на тия неща, пак може и да не се открива ясно призвание.......Може би е нормално повечето хора да нямат категорично призвание........Просто са хора с разнстранни интереси....Добре е в тия случаи да си имат поне едно хоби........Тогава важи онова правило- човек трябва да печели пари от това, което би вършил и за без пари.......
И най-сложно става, ако млад човек си няма и хоби......Особено в последните години на икономическа криза........
|