Ами понякога съветът е начин да накараш човек да прави точно обратното. Т.е. спирайки да я съветваш, ти вече правиш нещо - не я тласкаш към това, което не искаш да прави.

А иначе - разбирам те, но и ти си представи - има много хора, които пушат макар че кашлят супер много и това може да доведе до рак.... много хора, които ядат сладко, а са с висока кръвна захар, хора, които са със затлъстяване, н опродължават да ходят в Мак Доналдс.... хора, които работят рискови професии като състезатели във формула 1, изкачват Еверест, войници са на мисия в Ирак, Афганистан..... разбираш ли ме какво искам да ти кажа? Те живеят в риск, да. Съзнават този риск, да. Близките им единствено могат да ги приемат такива каквито са и да ги обичат. Техните тревоги биха засилили и тяхното напрежение и оттам и рискът за тях - няма да е в пълна концентрация войник, който при престрелка мисли за съветите на близките си да внимава. Нито пък ще спре да му се яде сладко на човек, който си повтаря, че трябва да спре... Или пък напрежението от мисълта за спиране на цигарите те кара да запалиш още една точно сега.... а ако го нямаше това напрежение и тази мисъл би могъл човек неусетно да ги намали.... В този смисъл ти не можеш вместо нея да вземеш решение, вместо нея да се храниш, да не се тревожиш.... Освен това като гледам колко много се тревожиш май ако беше на нейно място положението щеше да е още по-зле

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите