Дам, за съжаление животът не е цветя и рози (странен израз при положение, че розите са цветя!), но пък има и хубави моменти и истински, които зареждат за векове напред...
Между другото, ако ще се разделяш така или иначе с твоя хубостник, няма ли начин (мисля си) поне да не сте сомотни, когато сте заедно... т.е. може би сега е така, защото взаимно очаквате различни роли един от друг. Ако вече си наясно, че той не може да ти е съпруг или любовта на живота ти, все пак не остава ли спомените, това, че имате дете и сте живели заедно години... че сте се търпели и чувствали самотни заедно... Той единствен от целия свят е преживял и твоя кошмар, той единствен знае какво е да живееш с жена, която е осъзнала, че не си мъжът за нея - както ти знаеш какво е да живееш с човек, с когото вече не искаш. В смисъл - след като няма да го бъде идеалното семейство, поне самотата (която най-често идва от отчуждение и прикриване на себе си с мислите и чувствата си) би могла да понамалее.
Как мислиш, много романтично ли си представям всичко? Не бихте ли могли да си простите в името на това, че и двамата сте били нещастни поотделно в този брак.... и до приключването му поне да бъдете нещастни заедно?
...rude and not ginger...
Meditate on this I will
|