Може да му е болезнена темата, да го е страх, че ще си срине бариерите. А може по някакъв начин да подхождаш нападателно или много пъти да сте водили този разговор без развитие и да има негативни очаквания.
Може да го хващаш точно в момент, в който не е готов за това или иска да се отпусне.

Принципно най-добре за такива разговори е да се предупреди, че тия дни трябва да се проведе, за да може човек да се подготви психически и да не реагира емоционално. Да се реши какво трябва да се каже, да се говори от първо лице аз как се чувствам, а не ти това правиш, ти си еди какъв си. Да се проведе в сериозна обстановка и помещение - т.е. не в спалня, кухня по време на ядене, гледане на ТВ и тн. И след като се излезе от сериозната обстановка, да не се връща отново, докато обратно не се навлезе в нея. Много често хората заговарят за нещо ей така - на масата примерно. При което човек не знае как да реагира, защото това е някак вметнато не на място. Не че това не е как общо взето почти всички го правят, но принципно предразполага към избягване на темата, защото настройката е друга.
Освен това, може човек след като каже спокойно каквото има да даде време на другия да помисли и да му отговори примерно след ден, два, три... В смисъл ако се създаде сериозна и откровена атмосфера, рядко човек ще побегне - а ако го направи значи има някакъв проблем, нещо го притеснява, от нещо се страхува... и тогава не е хубаво да се притиска, а да се остави той да продължи темата, когато е готов.

Знам, че сигурно ги знаеш тия неща, но ги написах и ще ги пусна.



...rude and not ginger...
Allons-y, Alonso

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите