Нещо ти взе мен да човъркаш. Репликата за проекциите се отнасяше до самия метод. По отношение на изпразнения от съдържание кентавър, е той си е бил празен винаги, кой ми е бил виновен че не съм го видяла (Малко като в Revolutionary Road), а може би и аз съм била толкова куха по същото време. Вие като млади тръгвате нахъсани в живота и си мислите че можете да превземете света, но с течение на времето само оставате с тези мисли и с това самочувствие. И кентавъра е този, който плаче. Но от счупено его (освен ако манипулациите му в комлект с парите му не успеят да заблудят или света или важни единици в него.) Причината да плачете някой ден не е в липсата ви на съдържание, а в непукистичната ви арогантност. Рано или късно, но винаги си 'намирате майстора' както още едно лекинко примерче с бившата модераторка Fruzla. Всяка нощ си лягам до този, който и бутна столчето.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите