|
Нямах намерение да се включвам, защото с теб Варадаве развиване на тема няма как да се получи. Хвърляш напосоки някакви несвързани неща и толкова.
Но виждам че сър Тадж е споделил по-различно мнение, което е доста по-правилно и логично.
Иначе и аз харесвам мистър Ернст Вилхелм Варадаве , даже много. И съм фен на книгите му. Всъщност той говори за нещо доста по-различно от това, което даваш тук – че изгорена венера е уязвима, притежава вродена нездрава изява. Прави човека скован, индиферентен към изпитването на чувства и емоции, но за сметка на това ги търси постоянно от другите.
Изгорените планети по дефолт са закрити/скрити от слънцето гледано от земята. Специално за венера и меркурий обаче, скриването става по два начина: когато са в горна или в долна конюнкция със слънцето.
Слагам една картинка, на която чудесно се вижда:
При горна конюнкция венера не само не се вижда от земята поради светлината на слънцето, но тя на практика е и зад слънцето. Докато при долна конюнкция, тя пак не се вижда, скрита е от слънцето, но на практика е пред слънцето. Всъщност при долна конюнкция венера винаги е ретроградна. Или имаме изгорена директна венера и изгорена ретроградна венера. Това са два различни случая на изгаряне и съответно се отразяват по два различни начина. (това леко отклонение е за хората, които биха попитали защо има разлика)
Какво на практика е изгорената венера? Начало на нов цикъл. Всеки цикъл започва с действието „мобилизиране на войската”, в случая на енергии и сили, които са следствие на обединяването на два фактора. Това е спусъка, възниква импулс за съществуване и с това се слага началото на някаква идея или форма, която се опитва да се осъществи чрез този импулс. Както в Кришна (че и Мохамед, и Исус и Буда и всички останали) казва – аз съм началото, средата и края – той на практика говори именно за цикличното съществуване на всичко на земята, а и във вселената.
Началото (за което става дума) се получава, когато венера е изгорена в директно движение. При това изгаряне новата идея / форма, се опитва да се осъществи в някаква конкретна посока и то по чисто субективен път. Затова може да се говори за венера в „бебешка” възраст. Тази венера не е наясно с нищо. Тя прохожда. Затова е спонтанна, активна, „реве” непрекъснато. Има експанзия. И тъй като става въпрос за проява на нова форма на съществуване, човек с така изгорена венера е силно прилепнал и концентриран към венерините прояви. Тук влизането в многообразни взаимоотношения става напълно несъзнателно и основно на база биологични и психологични нужди. „Шоколада е вкусен и аз ще се тъпча с него”. Тук на първо място е собствената нужда, като при бебетата. Логично е, че когато задоволяваме само собствените нужди, все ще страдаме, че любовта ни изоставя. Защото не се интересуваме от нея и респ. от онова, от което имат нужда другите.
Къде е средата на цикъла? Пълнолунието или опозицията на двата фактора в цикъла. В средата (или опозицията) на цикъла съзнанието на човека се проявява в най-активната си форма по един цялостен начин. Затова и средните точки (мидпойнтите) са тооолкова изумителни при интерпретацията на хороскопа. Но това е една друга тема.
Тъй като венера и меркурий са планети, които не се отдалечават много от слънцето, е необходимо да се уточни, че тяхната фаза „пълнолуние”/опозиция/, е когато са изгорени и ретроградни. Това изгаряне носи съществено различен смисъл. Тук отново имаме много страст и прилепване към изявите на венера. Но изявата на тази венера е максимално обективна и зряла. На кантара са поставени не само личните нужди, но и нуждите на другия, като двете страни са постигнали максимално равновесие.
Макар да има разлики в двата случая, изгорената планета на практика е силно изявена, но когато касае неживи неща в живота. Да кажем работа, къщи, земи, афинитет към красивото, към изкуства, към луксозните неща в живота и пр. Това е така защото аз-ът (слънцето) буквално е залепнал за венера и нейните функции и те се използват до откат.
Но що се касае за живи обекти (всяка планета освен неживи обекти, си е сигнификатор и за живи), като например съпруга по естествена сигнификация, а по конкретно управление на домовете може да сигнифицира я сестра, я чичо, я леля, то към тези живи обекти изгорена венера влияе неблагоприятно.
Или по друг начин казано - външното /физическо значение на изгорената планета често страда от някакво увреждане. Но за сметка на това вътрешното /ментално и психично е осветено и оживено поради светлината на слънцето.
А в зависимост от конкретното управление на домове в даден хороскоп, една изгорена планета понякога е много добре дошла. Като например изгорен управител на 6ти дом, който се оказва вреден не за човека, а за неговите най-общо казано врагове, като ги прави слаби и неспособни да се борят. Или изгорен управител на 8ми дом, който държи настрана всякакви „нежелани” лица в живота ни като хирурзи, данъчни или криминални елементи. Освен това ако слънцето в даден хороскоп е свързано с просперитет, то изгарянето на практика се превръща в комбинация, която дава изобилие и прилив в дадената област, сигнифицирана от изгорената планета.
Така че изгорените планети рядко са толкова „елементарни”. И обикновено са фокусен център в хороскопа точно заради близкия съвпад със слънцето.
|
Re: Изгорената Венера-Молещото за игнориране ЧУСТВО. [re: varadave]
