искам да попитам, че нещо не ми е ясно:

значи първо се раждаме, мъчим се като кучета, за да си наваксаме кармичните простотии, които сме направили в миналия си живот

след това срещаме Любимият - който задължително е гадняр, с тотално различен характер от нашия, който ни разфасова душата до атомни ядра и повръща в нея, защото трябва да си научим урока за уважение към другостта. Също така сме малко преди самоубийството,

защото хармонични аспекти ние не признаваме и какво е това ,,щастлива и споделена любов,, - след като не ни учи как да преживеем, влачене по черва - не ни е полезна

доживели с 3000 мъки до 30 години - раждаме деца, които задължително имат най-силно проявени най-омразните ни черти, за да могат денонощно да шамаросват егото ни и да ни покажат какви гадни копелета сме в действителност

хубаво, но след цялата тази мъка и изяденте шамари от живота ,,Щото така е по-здравословно за кармата,, - сигурни ли сте, че ще станем по-добри хора и по-полезни за другите и за нас си

за мен един душевно осакатен от съдбата човек си остава сакат дори и да не е видимо от другите...

е, какъв е смисълът на шамарите тогава ?!

аз не искам да уча вече - искам си хармоничните аспекти напук на цялата вселенска мъдрост за ,,начукана тиква - научен урок,,