Точно така.
Вадиш емоционалния си спомен за съответния човек. Ако го харесваш намираш хиляди причини да го оправдаеш и да не го обвиняваш. Ако не го харесваш - отиваш на вариант "разпни го".

Ако правилно съм те разбрала, значи тук точно не съм съгласна с теб. Сещам се за един, макар и неприятен пример - турското робство. Идва поробителят, взима ти сина и т.н. (всички сме гледали "Време разделно")
Не вярвам, дори и да харесваш другата култура или да разбираш и нейната гледна точка, да оправдаеш как някой "беснее над бащино ти огнище". (не се сещам за друг пример в момента). И не мисля, че всичко това зависи от харесване-нехаресване.

За останалото, което казваш - че хората, които не харесваме са много по-ценни за нас, съм съгласна. Просто аз не бих ги нарекла врагове.
А враждебността не е само непоносимост, може да е и защита. (но това е в страни от темата)