|
Искренно ме успокоихте всичкиАз пак като един Водолей си мислих,че земята се върти около мен и тези затъмнения са създадени само,за да ми почернят животаНе се шегувам,малко се поуспокоих.Макар,че очаквам със страх лунното затъмнение...Но наистина от слънчевото затъмнение насам всичко е с краката нагоре,изведнъж всичко се срутва около мен.....Не съм суеверна или страхливка,но такива неща ми се случват,че си мисля "ако сутрината отивам на работа..."....И няма ден от тогава,когато "да не ми се срути саксия на главата"....Образно казано...И буквално.Още същата вечер на слънчевото затъмнение ми казаха,че трябва да си освобождавам квартирата/импулсивно решение за ремонт от страна на хазаите/ в момент когато и да искам не мога да си намеря подходяща,майка ми се обади,че ми праща подарък и малко пари по човек /от години не се е случвало,нито пък съм имала нуждала тя да ми помага/.Отидох и за мое учудвадне ми връчиха 400$.На следващия ден-лекуване на стрес с шопинг терапия.Така де,жениоте като са стресирани се лекуват с пазарене и глезене от мъж.Аз реших да се задоволя с първото.И газ-по цялата главна на всички разпрдаби.Резултат-страхотни обувки на смешна смешна цена,розова вода за почистване на лице и нова прическа.Исках и рокличка или някаква блузка/ризка/рокличка за новите обувки,но въпреки 12-те кг. по малко в следствеи на диетата в бюста нищо не ми стана.И след безумното препускане по магазините,почувствала се върховно,както не съм се чувствала от месеци насам,решавам,че съм йадна,гладна и изморена.Отивам в На върха в Стария град /Пловдив/,сядам си на едно заведение под дървета,вятър и естествена сянка,адски доволна.Поръчвам си биричка и пилешка гърди на скара/на диета съм все пак,май/....Щастлива....Много щастлива си гледах обувките.....Носят ми пържолата,нарязвам едното крайче и отивам до тоалетната.....Връщам се и се оказва,че някаква котка ми е отмъкнала пържолата...Умирах от глад,но реших великодушно,че съм нахранила едно нуждаещо се същество...Какво пък поне студената бира ще си изпия на спокойствие...Точно след три минути ми звъни телефона.Познатата на майка ми по която ми бяха пратени парите.Станала грешка.От всичките 400$ само 100$ били за мен.Не съм разчитала изобщо на тях,но в момента си търсех квартира,а и така паднали не малко пари.....На всичкото отгоре,трябваше да се наема веднага да ги занеса,защото хората за които били гонели самолет и били патени за пътуването им...Оставих с мъка студената биричка и се наемам по най-големия пек по "Мария Луиза" до Папараци.За тези ,които не са от ловдив,ще кажа само,че не е никак приятно преживяване да вървиш този път в 15 часа пеш.Накрая се прибрах в къщи и реших да не излизам повече.На другия ден,не знам от жегата или от напрежението,но бях буквално в прединфарктно състояние.В главата ми писваше черна гореща вълна и имах чувството,че мозъка ми ще излез през ушите под налягане.Така два дена.А аз съм с ниско кръвно.И ако се спритесня или ядосам обикновенно пада - такова чудо ми се случва за първи път.И сърцето бие та ще изкочи!Решавам,че е от слънцето.Макар че миналата година при по-големи жеги обикалях града точно по обяд и нямах проблеми.Но знам ли - тази година може да имам....Понеделника в леглото.....Вечерта решавам,че съм гладна,но не ми се яде много,ставам да си направя салатка...Мия доматите,нося ги до масата и се връщам за ножа.Няколко дена преди това го бях точила и бях много горда с резултата...Та връщам се за ножа,подхлъзвам се на малкото вода,капнала на пода докато съм пренасяла измите зеленчуци,и го забивам в ръката си.Ама така го забивам - точно където са вените...Като шурна една кръв - наоколо баташко клане ......не мога да я спра цяла вечер....Като напрегна ръката и започва да тече пак....Някак успях да се справя до сутринта....Отивам на работа тихо кротко.....Не смея да дишам....Минава още едно затъмнение....За всеки случаи си седя в къщи и не правя извънрдни движенияРешавам да пера.На ръка.Там рискови ситуации няма.Първото пране го прострях,но по едно време започна да вали.Реших да разпъна сушилника,за да доизсъхне в къщи....И бях с един дълъг маникюр....Просто трябваше да го разгъна,а взех,че така си счупих нокатя,че и до тази вечер не мога да пипна нищо....
Откато започнаха затъмненията,верно ме гони лош късмет.И не броя ежедневието.....Направо се плаша какво още ще ми се случи след лунното затъмнение...Много нагъсто са нещо
Редактирано от 4erveno_nebe на 14.08.08 23:37.
|
Re: ЗАТЪМНЕНИЯТА [re: Moonstone]
