Бог е проявен в най-красивия изгрев, най-тъмната нощ, най-голямата радост и болка, в среднощната песен на щурците, в усмивката на непознато дете от телевизионния екран, в погледа на протегналия ръка за подаяние просяк от улицата...

Весели бяха и растенията ,и птиците,и насекомите и децата.Но хората - големите,възрастните хора - не преставаха да се мамят и изтезават един друг.Хората смятаха,че свеЩено и значително не е това пролетно утро,не тази хубост на света Божи,дадена за благото на всички съЩества - хубост,която предразполага към мир,съгласие и любов,а свеЩено и значително е това,което те сами са измислили,за да властват един над друг

Възкресение,Лев Толстой

Klockan ringer för en ensam själ, den har lånat röst av döden