Преди време изобщо не вярвах в бабешките знаци.
Обаче едно лято случайно -отбележи колко пъти всичко става случайно, случайно срещнах на пазара позната, която не бях виждала две години и която имаше да ми връща книги на Ошо.
Разбрахме се ако уикенда не вали, да ходим на плаж, ако вали, да ходя да си взема книгите.
Съботата случайно почна да вали и аз отидох за книгите си, там изведнъж ми хрумна да взема пък аз от нея 2-3 книжки, е така за адет, няма само тя да ми държи книги.
Поразрових, каквото имаше и на няколко пъти в ръцете ми влизаше една "Силата на потока", аз я разгръщах и отказвах.
Накрая си избрах две, едната беше нещо за Чък Норис, другата не помня коя. Прибирам се, взимам Чък Норис да чета, чета първите 10 страници, брех, ни вест ини кост от него. Обръщам корицата, а то "Силата на потока".
Направо мога да се закълна, че я елиминирах и не я взех.

Е точно в тая книга ми беше обяснено какво е синхроничност, кой я е открил и имаше много примери за случайности.

Определението на синхроничност е Две събития, нямащи причинно следствена връзка едно с друго, но носещи смислово значение едно спряво друго ... ило поне нещо в тоя дух.

Тогава в оня момент с тая книга в рамките на 24 часа ми се случиха и много други невероятни неща и изобщо несвързани едно с друго. та просто нямаше как да подмина знаците и да си рупам в кюшето на причинно-следствената логика.

Повишавай плътността на духа