|
Птоломей е писал ето това:
В отговор на:
To these influences and their effects, as above detailed, the Moon also contributes: for, should she be in the bends of her southern or northern boundary, 3 she will render the properties of the mind more various, more versatile in art, and more susceptible of change: if she be in her nodes, she will make them more acute, more practical, and more active.
Also, when in the ascendant, and during the increase of her illumination, she augments their ingenuity, perspicuity, firmness and expansion; but, when found in her decrease, or in occultation, she renders them more heavy, more obtuse, more variable of purpose, more timid, and more obscure.
Птоломей никъде не споменава, че когато планета съвпада с някой от възлите, то тя проявява напълно качествата си и то най-добрите си качества.
Той пише следното (превеждам го): когато луната се намира в своите ноди (възли) прави ума по-съобразителен/хитър/тънък, по-практичен и по-активен.
Да има изява на качества и дали тя е положителна или не, е съвсем друг въпрос.
Птоломей никъде не пише за разликата между раху и кету и когато има планета в съвпад с тях.
Когато има планета в съвпад с възлите, тази планета е "затъмнена" за материалния свят. Лунните възли са точките, в които стават затъмненията и когато има затъмнение активното светило - слънце или луна - са невидими за нас на земята, за материята.
В материята онова, което е свързано с тях "страда". И това важи най-вече за светилата - като съвпадите с кету са по-неприятни в материята. Защото кету търси мокша (освобождение).
И в тази връзка, в индийска астрология има т.нар тапасви йога - прави човека изключително отдаден на кауза, самоотвержен и готов на жертви - връзка между кету, венера и сатурн. Разбираш ли защо е така?
Ти как би интерпретирала например един съвпад на венера и кету в опозиция на сатурн?
|
Re: Rahu/Ketu [re: killah]
