Чета и не вярвам, все едно слушам себе си.
Абсолютно е така, тъкмо си помислиш, че всичко е зад гърба ти и стане нещо ужким дребно дето те трясва като парен локомотив.
Не съм съгласен обаче с долното мнение, че е много трудно да изкараш скорпионската душа на показ, просто трябва да имаш желание да чуеш какво ти се казва ( или поне при мен е така ).
Злопаметност не е дума която ми харесва, както и да я използваме, предпочитам да мисля че това просто е тип памет която е свързана със самосъхранението - ето това и това стана предният път - да си мислиш за следващия.
За самоизяждането - да , така е , склонни сме към това и то доста.
Как да го преодолея ? Не знам : ) А има ли нужда ?
Само още нещо да добавя, и съм сигурен , че това е тема дъвкана 1000 пъти вече, най - много това което мразя в скорпионските си черти и това което винаги съм се опитвал да си самоналожа, е факта че 2000 години можем да градим една кула и само за нощ да я съборим. Е това не е хубаво, живота учи че като почнеш нещо , трябва да го свършиш, а когато и се научиш да се кефиш на това че си го свършил - още по-добре.
Така се развиха нещата в живота ми досега, че наистина трябваше да се преборя с това, и да се науча да стискам зъби понякога, защото винаги е най-лесно да се предадеш, и винаги най-трудно да продължаваш докато спечелиш, най-вече заради това че си скорпион и винаги подлагаш всичко на съмнение.

Мерси за хубавата тема.
Просто ми се говореше по скорпионски :)