Хммм ...
Ето това е тънкостта, че истинското прителство, както и любовта, също са подвластни на "сметките", но разликата между откритото сметкаджийство и интересчийство и тях е, че при истинските приятелство и любов, тези "сметки" се правят някак негласно, подсъзнателно.
И ако в крайна сметка балансът е нарушен с много, поне единия във връзката усеща, че нещо не е наред ... нещо куца, нещо има, нещо не върви, нещо се е променило и не е както трябва.
Обикновено това е ощетения, този, който е дал много повече, отколкото е получил и дори да не може да дефинира съзнателно какъв е проблема, на вътрешно ниво се усеща дисбаланса.
И обикновено този момент на осъзнаване идва след като периода на заслепеността е свършил.
Има връзки, в които единия доброволно се поставя на мястото на "жертвата" и с удоволствие оставя да бъде манипулиран, лъган, използван, само и само връзката да се запази по различни причини.
Не разбирам тези хора.
При мен ако баланса се наруши драстично или се злоупотребява системно с добронамереността ми, казваме си довиждане и до там :)
Едни си го казват, други само си го мислят, а трети изобщо не го осъзнават и затова не могат да го формулират.
Не вярвам, че има хора, които са готови да обичат цял живот безрезервно и всеотдайно без да имат нуждата да получат достатъчно любов, уважение и внимание обратно.
А ако има такива хора, то те имат някакъв наистина сериозен проблем.
Защото истинската любов и приятелство са двупосочни и не търпят сериозни разминавания в количествата и качествата на обменените ... флуиди ако щете.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите