|
дума, изречение, случка -> чувствам се обиден и наранен -> запомням го -> злопаметен съм.
Хората казват, че всеки проблем си имал корен. Обикновено го търсим в "земята", най-отдолу, а не по листата, най-отгоре. Струва ми се, че се опитвате да се справите не с онова, което трябва. А няколко пъти сте го написала.
В отговор на:
Толкова дълбоко навлиза обидата, чувството за нараненост, засегнато самолюбие
обаче Вие се опитвате да преодолеете най-крайното следствие - злопаметността. Ако не се обиждате, ако приемате това, което Ви казват (защото съм сигурна, че поне 60% от него си е основателно, но просто не умеете да си го признавате и се обиждате), тогава просто няма да има нараняване, няма да има злопаметност, няма да има и за какво да прощавате.
Няма хора, които да не помнят. Има хора, които си признават, че другите са прави и не се обиждат. Между другото обидчивостта и чувството за нараненост е другата страна на склонността към манипулиране и желанието за контрол.
Някой Ви казва нещо, което не Ви харесва. Защо? Причините може да са няколко. Но по-важното е - а Вие защо се обиждате? Защо Ви обижда това, че някой мисли различно от Вас? Длъжен ли е другия да мисли като Вас? Защо искате да го лишите от правото да има собствено мнение?
|