корист не е ли нещо средно между суета, гордост и краен субективизъм?

користолюбив - да търсиш признание, всичко за себе си, не за да го използваш, а просто заради престижа да го притежаваш?

а за да си до такава степен субективен, това не включва ли по-скоро чувствителността на човека отколкото разума? защото разумът може прагматично да прецени и отсъди. но това да определиш някой на по-високо ниво от теб и да се стремиш към него, не значи завист. по-скоро завистта е НЕСЪЗНАТЕЛНА, ти я чувстваш на дълбоко и прикрито ниво. човек, който осъзнава нечии предимства, по-скоро както се казва - "завижда благородно".

користта не мисля, че е осъзнато състояние, т.е. би трябвало по-несъзнателни влияния да се търсят. може би 12 дом? луна? дозата гордост по слънцето, а субективизъм от водно влияние?
защото интереса прочетох, че го свързвате с въздуха.
а завистта не е ли по водата?



"Meine Pflicht ist dich weiter zuführen"
Иван Ангелов No.1