"Ако тръгнем от мнението на galy, че в основата на користта и завистта стои алчността и желанието за притежание, аз не ги свързвам със Сатурн. Или Меркурий. Аналитичността му ли те навежда да мисълта, че е такъв?"

Мисля, че тук вече тръгваме да търсим под вола теле, отъждествявайки някои понятия - корист, алчност, завист и накрая аналитичност (???). А те не са тъждествени, макар че тук-там имат някои допирни точки.
И мисля, че в случая прекаленото задълбаване в психологията не спомага за правилното разграничаване на нещата, защото, така разгледани, те стават все по-многопластови.

Меркурий може да бъде меркантилен, защото в астрологията той представя аналитичната, логическата мисъл, разума. Сатурн е самата прагма, неговият принцип е аскеза, умереност. Но на дълбоко психологическо ниво се усеща глад за сигурност. Не може да се отрече, че има безброй начини за задоволяване на този глад, запълване на "празнотата" (например, по аналогиите на опозицията между 2-ри и 8-ми дом, Телец-Скорпион) или, както казват астропсихолозите, свръхкомпенсация. Няма нужда да ги изброяваме дори.