|
|
| Тема |
 Re: [re: Lillie] |
|
| Автор |
galy () |
|
| Публикувано | 07.04.08 16:11 |
|
|
|
В отговор на:
Но не за външната, илюзорна, а по-скоро за вътрешноприсъщата ни светлина. Светлина, до която всеки от нас би могъл да се докосне, ако следва истинския си път, призванието, за което е дошъл, дхарма...
А народа на запад масово се стреми към това да я промени, да промени пътя си, дхармата си ..без да знае от какво гледа да се откаже всъщност. Ами ако слънцето реши да не следва своята дхарма и спре да свети?!
В отговор на:
Всъщност не можах да разбера дали за индийците има значение дали планетата и казими или просто комбуста. В западната средновековна астрология казими е голямо достойнство и сила на планетата.
Интересен обаче е фактът, че изгорената планета има много видимо, отчетливо проявление, макар че на практика се счита, че е трудно видима, засенчена от Слънцето. Получава се своеобразно противоречие, парадокс - хем не се вижда от светлината на Слънцето, хем манифестацията и ефектът й са силно забележими, очевидни...
В индийска няма такава позиция казими. Изгорената планета е много отчетливо проявена. Противоречие няма. Това, че не се вижда поради близостта със слънцето, просто прави планетата добре прикрита, но не и нефункционална. Поради слабостта и последвалия "яд" на планетата, че не може да се изявява нормално, започва да влияе по дисфункционален начин.
Нещо от типа - малко дете, на което отказват да купят шоколад всеки път, когато поиска. То е ядосано, че не може да яде шоколад, когато си иска и започва всеки път, когато докопа шоколад, да го яде в огромни количества чак докато му стане лошо. Или, когато му дадат го изхвърля директно в кофата в боклук.
| |
| |
| 
|
|
