Мислила съм и по тази версия. Като 5-6-годишна имах ужасяващи страхове (а страховете са просто фантазии с отрицателен знак), че нашите умират. Денем и нощем се сепвах от тези мисли. След няколко години това наистина се случи, изгубих родителите си още като дете.
За щастие не става с всяко нещо, което си помисля, но някои от по-натрапчивите фантазии - положителни или отрицателни, се случват с удивителна точност. И понеже нямам никакви ясновидски дарби си мислех дали по някакъв начин не предизвиквам събитията с мислите си, това е другата версия. Сега по-скоро мисля, че събитията, които е писано да се превърнат в реалност се случват, независимо от това какво си мисля. И че просто въображението ми е в малко повече

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от 3aek на 05.03.08 09:29.