|
Ами знам ли и аз....Дълга история и още по-шантаваТо не бе любов,не бяха караници,не бяха пъденици и прошки....По принцип много трудно допускам хора до себе си,макар че на пръв поглед изглеждам доста контактнаОт начало доста се дърпах,ама телето ме гони и обработва месеци наред докато се предамМного сте упоритиПосле....После се появи друга жена...Бил раздвоен...Аз се дръпнах - ми като не иска,не иска.После айде пак обратно....Така три години...Междувременно смених местоживеенето си /отидох в неговия град,за да спрем с пътуванията/....Нормален период на "стягане" в стил "а за какво ли се премести?",няколко предложения за брак от негова страна....Когато най-накрая казах да - "ми не съм готов"...Обяснения,че съм "странна"."шантава","непредсказуема"...Пък аз освен да ходя на работа,друго не правя.Вярно,че се съм шантавка на моменти,но в границите на нормалното мисля....Много опити от моя страна за разговор,защото не понасям лъжи,увъртаници и неизяснени неща - без резултат.....Раздели,защото познавал другата от 17 год. и нямало с какво да го изненада,а от мен не знаел какво да очаква.....Молби за прошка от негова старана,сдобряване и после пак...Постоянно натякване,че не бива да е с мен /защо - не знам/,опитва се да ми наложи маска нямаща нищо общо с мен сякаш да стана по-стандартна и следователно неинтересно /безуспешно,но предизвикващо беснеене от моя страна/,интересно бягане уж в обратна посока,но винаги с широк завой водещ обратно при мен....Като ме види започва да се държи странно - трепери,хуква към мен през улицата без да му пука дали ще го сгазят или взема по две стъпала наведнъж,и като стигне в повечето случаи застава до мен и ми казва просто "здравей".Това тъпо "здравей" ми скъса нервите.Знам,че иска да направи много повече от това,ама да му се невиди пустия самоконтролЗащо не прати по дяволите поне от време на време тоя самоконтрол не знам!И така три години...Накрая - бурно скарване с размяна на грозни репики и от двете страни,много неизказани неща хвърлени в лицето на другия,но изкривени от гнева...Демонстрации от негова страна с другатаИ пак се примъква....Аз водолея се чувствам като на въртележка?!?А никак не ми харесват подобни неща.Обичам всичко да е ясно и открито.Не мога да го разбера тоя човек - хем ме иска,хем ме пъди,хем не бива да е с мен,хем не пуска...Знам как звучи - като историята за поредния Дон Жуан и поредната гугутка - но не е така.Нито аз съм гугутка,която лесно може да бъде излъгана/още нещо което го изважда от равновесие/,нит той е кой знае какъв Дон Жуан.Просто един мъж.Не сме и тиинеджъри - аз съм на 32,а той на 38....Просто много ми дойде въртележката.И сега нито знам какво да мисля,нито какво да правя.
|
Re: Мъж Водолей- това странно животно! [re: Ginger.]
