"№14

Злорадствуваш? Настина ли? Радваш се тайно на нечия кончина-ако мога така да се изразя за човек, който е опънал петалата? Злорадствуваш , защото някой е напуснал тленната си обвивка и се е възнесъл в една по висша форма на живот, в една по-съвършенна действителност? Злорадствуваш, защото някой е починал, издъхнал, склопил очи (това са все евфемизми за пуквам, гътвам се, хвърлям топа). Злорадствуваш , когато още едно нещастно човешко същество е предало богу дух? Боже всемогъщи, как можеш да бъдеш толкова бездушен, толкова безчовечен, толкова подъл? Да злорадствуваш? Би трябвало да се засрамиш от себе си. Покойникът те е мислел за свой приятел, в най-лошия случай за свой познат. Е, вероятно не те е слагал в числото на своите почитатели, но не те е смятал и за неприятел. Как е възможно изобщо да злорадствуваш, че някой е умрял! Не е прието хората да злорадствуват при смъртта на други хора. Те скърбят или се преструват, че скърбят, тъй като си има установена процедура за такива случаи. Докато сме живи, или докато още не сме умрели, неучтивостта винаги може да се прояви в нашите отношения. Умре ли някой обаче, ставаме безкрайно благовъзпитани и от време на време казваме: "Бог да го прости" или нещо от този род. Нямаш право да злорадствуваш дори за смъртта на Кракоърз, забележителния адвокат с кръщетелно име Артър, който така виртуозно защитаваше правата на твоята злобна, лъжлива, нечестна, мръсна и чудовищна женичка. Тя го беше наела да те изправи пред съда и да се държи като герой от пиесата "Мистър Чипс пътува за Хималаите". Той беше действително способен адвокат, пипето му сечеше, пипаше чевръсто, изразяваше се безпогрешно и ясно и беше подчертано убедителен. Бивш капитан от морската пехота, четвърти съпруг на една писателка на порнографски романи, Кракоър беше нещо повече от адвокат-беше приятел, ако си му клиент, и истински враг в противен случай. И ето че той умря , просто взе, че умря. Какъв си ти, че да се радваш на това? Може да се случи с всеки, не е ли така? Нямаш право да тържествуваш и за Джери Гизлър. В телефонния указател на Бевърли Хилс той фигурира като Джери Гайзлър. Джери Гизлър/Гайзлър също пукна, а беше най-прочутият адвокат в света на киното. Бил е защитник на Александър Пентиджис, Чарли Чаплин, Бъзби Бъркли, Уолтър Уагнър и други знаменитости, изпаднали в сериозни затруднения и заплашвани от доживотен затвор. Енергичната ми съпруга покани точно него, за да довърши проклетия си глупав съпруг при втория ни развод. По-добре да си бях счупил крака, вместо да се женя повторно за нея, след като знаех, че е лъжкиня, мошеница и изманица, че в общи линии е смахната, но хитра изнудвачка. Дадох й диаманти, къща и пари, плащах сметките й при зъболекаря, а тя се съюзи с прочутия адвокат, за да направят, доколкото могат, невъзможен живота за мене, идиота, прочутия баща на един малък и глупав сини на една още по-малка и още по-глупава дъщеря. И ето този адвокат, най-богатият в света на киното, взе че хвърли топа. Е, кой си ти, та злорадствуваш за смъртта му? По дяволите, който и да съм с пълна сила, когато смъртта затрие копелетата, използвали закона, за да правят от бащите глупаци, особено ако бащата съм аз. Ликувам, когато те се оказват безсилни да измъкнат някой лъжлив закон и да ограничат смъртта само в бродеите, сред бедните и онеправданите. Защо да го извъртам, когато знам как стоят нещата. Тия негодници едва не ме довършиха-защо тогава да не се радвам, че смъртта не довърши тях? Нека бъда искрен докрай: защо да не се радвам, че дори приживе, докато са въртели бизнеса си по своите кантори и са командували цял щаб отракани младоци, глупавите копелата са били вече смъртници, дори по-лошо от това-били са абортрирани души, подобно на онова нещо, което изхвърлят след помятане. Горд съм да заявя, че мразя, ненавиждам и се отвращавам от тия подли твари, които се опитват да ме довършат; които ме тормозят до смърт, бъркат в кесията ми, позорят името ми и почти ме докарват до лудост. Аз търпеливо ги пропъждам от мислите си и си спомням за тях само когато науча, че вече са на оня свят. Тогава за миг ме изпълва дълбоко злорадство. Мразя цялата тая пасмина. И въпреки това, ако упражнява справедливо професията си, точно тая пасмина би могла да промени света, както проповядва Махатма Ганди на младите си последователи. Тези хора могат да осъществят преразпределението на благата, за което жадува човечеството и от което действително отчаяно се нуждае, за да не загине. Но адвокатите бързо надушват къде са големите пари и веднага си осигуряват едно поточе, по което част от тях изтича в личната им хазна. Добре де, добре. Един писател оплюва като нецивилизовано добиче своята притворна съпруга и злорадствува, щом някой от нейните подръжници съучастници умре. Но какво да кажем за самата смърт, за истинската, фактическата смърт? Не за смъртта на някакви си адвокати, а на човешките същества, които и да са те. Дали злорадствувам и в такива случаи? Да, злорадствувам, но това няма нищо общо с човека, мъжа, писателя, бащата. То е по-просто и е свързано единствено с първоприродата. Нека не се залъгваме, че първичното у човека е напълно заличено-то само остава в сянка, докато смъртта застане на прага и тогава се проявява с пълна сила. Човек се радва при чуждата смърт и едновременно с това притихва, смазан от скръб и неведение. Който не изпитва подобни чувства, е много ограничен, примитивен и изобщо не заслужава да го смятаме за човек-той е единица, а другите милиарди. Никога не бихме могли да го разберем."

Уилям Сароян

Некролози

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите