"Казано по-просто числата, буквите, тоновете, цветовете и формите са и могат да бъдат прояви и на микросвета или на Божествените добродетели, докато планетите, звездите, зодиака домовете както и всички техни обективни проекции извън нас са околната среда, която ни въздейства и ние трябва да се съобразяваме с нея. По тази причина, не случайно астрологията помага за формирането на личността, докато кабалата или нейната Първоизворна Божествена Майка се отнася към индивидуалността. По принцип, новата онтологична наука, на базата на нумерологията трябва да рисува произхода на нещата от Отца. Най-подходящ в този план е геометричният език, от който всичко се изяснява визуално. Определеността, носена от Ясновселената е математика и геометрия, носителки на порядъка, равновесието и пространствените форми. Мостът към създаването на света следователно е нумерологията.
Опитайте се да проникнете в дълбочините на това, което сега ще ви открия. Но преди това нека да направим един чертеж. От дясно нанесете точка. Това е образ на Абсолютния Дух, макар и много обективиран. Придвижете точката на ляво и образувайте по този начин права линия. Може да се каже,че посоката на ляво означва проява на Абсолюътния Дух. Единицата значи произхожда от това движение. Когато се начертае елипса, на която правата или част от правата е малката ос ще оживите Мировта Душа. Имайте предвид, обаче че голямата и ос трябва да е страна на равностранен триъгълник, на който точката е десния връх. Елипсата начертайте после за да се съобразите с двете окръжности вътре в нея. Лесно е сега да разделите окръжностите на по три цвята, но не с прави линии, а с особени вълнообразни, като най долният цвят, отгоре, образува вълнообразната основа на числото 2, а най горният, отдолу, на числото 7. Останалите третинки разграничете с криви линии, симетрично обратни на първите. Сега вече съм спокоен, че от тази космологическа фигура или още по-точно онтологическа, можете да разберете как мъдреците получиха арабските т.е. индийските числа. Проследете първо, а после ги изведете като отделни чертежи под първия. Пресечната чертичка на седмицата се получава естествено т.е. това е Сатурновата граница между Физическия и Духовния свят или Пазачът на прага. Забележете ! Философията на всяко число сега ще произтича от цветовете, които обхващат. Например, вземете тройката - тя излиза извън триъгълника на Божествената вселена и затова образува светът или светското, израз на Юпитер, но самото й тяло влиза и в триъгълника, чертайте я само до пресечните точки, за да се образува с триъгълника сърце. По-късно ще видите, че пъкъла или адът не влиза в сърцето, а е в частта извън него.
Последете сега Марс или четворката - не обхваща ли част от ада? Също и седмицата - това са именно е противоречията и сблъсаците между мъжкия и женския егоизъм

ЕДИНИЦА


Познато на всички мъдреци, като израз на Тот, Абсолютния Дух, Отца. Онтологично, то е най-началното, няма нищо по-първо от него. Открай време се знае, че никое число освен единицата не може да не остава неизменно при умножение и деление на себе си. Помнете ! Половината и всички останали части се изменят при такова опериране, но спрягането не може да измени единицата, носител на основата, праизворите, новите неща. Зората на света не може да напусне своя трон. Ликувайки на няколко основни равнища тя си остава все същата по най-дълбокото си естество. Затова я наричат и неизменна. При това тя не изменя и нещата, с които се умножава, зачитайки тяхната индивидуалност. Мрежите на Ясновселената се изменят ежесекундно. Не мога да ви посоча по-малка единица от време, понеже нямате възможност да я осъзнаете. Тотвселената обаче има точка на абсолютна неподвижност. Нейната миниатюрна двойница отразява напълно същността й, но се накланя под различни ъгли, с което създава убежни движения, изхвърляйки я на различни равнища, принуждавайки я да описва невъобразимо число криви, съответстващи на програмата на Ясновселената.
Лоното на Тотвселената, обаче остава напълно неподвижно. Няма понятие по-подходящо за него от Отец. Математически седмицата е съчетание от Отца и неговите неизчислими движения в проявеното Битие или по-точно на Божествен език - това е Бог. Онова, което говоря за положителната единица на друго място е синоним на седмицата и знаците им са подобни. А когато говоря за Отец, като за отрицателната единица, имам едно тънко разграничение между Отца и Абсолютния Дух, което е още недостъпно за вас. Припомням ви, че работата на Бога протича в Холивселената, което ще рече Цяловселена. В тесен аспект седмицата е Христовото Съзнание или Хипервселената, като кристален модел на Холивселената за това няма противоречие между единицата и седмицата, като израз на Бога, защото "Аз и Отец ми Едно Сме !". Неимоверно трудно за вас е да разграничите и Отца от Бога, тъй като това са две състояния на един и същи Дух. По тази причина във най-дълбока древност Индия придаде подобие на единицата и седмицата. Наклонът на седмицата не е нищо друго освен израз на факта, че Бог е Отец, ограничил се в света на наклоните. Някои западни народи не обичат да означават седмицата с пресечна чертичка по средата и така определят принадлежността си към Холивселената, за разлика от народите, изписващи, пресечната чертичка и свързващи се по този начин с Духа на Христа или с Хипервселената т.е. кръста. Задачата на първите е да не минават по пътя на страданията и вие не ги укорявайте за това. Животът е единство от много наклони на Бога и никой не е в състояние да промени неговите основни равнища. Тези основни равнища са седемте тона на гамата. Както и всички спектри, трите вселени, четирите основни сили, петте добродетели и прочие... Освен тези равнища има и други, за които съм ви говорил много и ще ви говоря и по нататък.
Основното в Божествената математика е сложността на абсолютната простота и простотата на безкрайната сложност. Любовта следователно е синоним на Бога, понеже Любовта се ограничава в множество и множество пъти слизайки на равнището на отделните части, докато по-точна дума от Радост за Отца няма. В това отношение между Любов и Радост е най-съкровенното, най-святото тайнство на Онзи, Който извира от неподвижността на Самия Себе Си. Неподвижността и подвижността са резултат на Силите, наречени от вас Отец и Бог. Най-парадоксалното за вас е, че седмицата е най-подвижното число, нещо което не знаехте и считахте, че напротив тя е също тъй неподвижна като единицата. С най-голяма подвижност означавахте двойката, подвижността на Селена, Луната, водата и пр., но това е подвижност не с голям радиус. Подвижност на вихровите движения, а подвижността на сатурнианците, представляваща, живото тяло на Бога, има много по-голяма интензивност, тъй като частиците, които извайват структурата, трябва да намират постоянна връзка с модела й в осияването й от Отца, Мировта Душа или Ясновселената.
Опитвам се да ви предам с прости думи много сложни неща, но сега ще сляза на нивото за проблема за единицата като път на живота.
Роденият с път на живота единица отразява същността на Абсолютния Дух и това означава стремеж към отделност, независимост, зависимост само от себе си, живот посветен на моща и осиянието, произтичащо от самия себе си, а не от нещо извън Себе-то. не смесвайте Себе-то с Аз-а. Сега е моментът да изкристализират тези две психологични същности. Себе-то има отношение към единицата, а Аз-ът към седмицата. Мнозина на Запад наричат Аза - "Его". Наистина има и още по-дълбоки психологически понятия, разработени единствено в многоплановата философия на Индия, които оценяват най-тънките аспекти на Божиите равнища. Няма сега обаче да се спирам на тях.На славянски няма по-точна дума за Себето от Отец или Татко. Но в психологията индивидът, още не е намерил подходящо название у славяните, тъй като те не са още индивиди. Безспорно те имат нещо още по-загадъчно и принципно ново, с което навлизат в настоящия космически момент на Земята, обаче само онези славяни, които са оформили съвършенно челото и носа си, могат да претендират за развита индивидуалност т.е. за Себе.
Живот под влияние на единицата преминава в съобразяване със себе си. Коренно и дълбоко преобразяване на външната действителност, в съответствие с най-неизменното в себе си: абсолютна неподатливост на чужди влияния, изкащи да коригират поведението на единицата. Съзнание за собствената пълноценност и уникалност. Невъзможност да се поставят в зависимост от други, носителство на закони, импулси и творчески изблици преобразяващи света с единствената мисъл за Онзи, който се крие в монадата. Монадата - ето езотеричната същност на единицата, Искрата Божия, както я наричат народите. Никой не нарича Аз-а Искра Божия, не той, а именно монадата или Себе-то го отличава от останалите монади. Индивидуалната неделимост и неповторимост, физиономията на отделния човек, неговото име в Битието, неговата съкровенна мисия и предназначение, поверена именно нему и изключително нему, ето основнота значение на "път на живота единица". тъй както Монадата на Отца е неделима, неповторима, неподвижна и непоклатима, тъй и истински позналия се индивид, не може да забрави никога приказното нашепване, в самите най-съкровени глъбини на Себето си, на Оня тих глас, който е Гласът на Отца.
Отличава се той по това: на всеки говори различно, на всеки начепва истини и познания, които не се срещат никъде, не са съществували никъде и никъде няма да се появят в този вид. Но користните духове и цивилизации, намиращи се на ниско стъпало на развитие се мъчат да монтират звука на всяка монада в какафонията на собствените си химери. От гледна точка на нейните композитори и дресьори-предатели т.е. плебеи това не е какафония, а нещо стройно и хармонично. В аудиторията на Космоса, обаче тези нещастни опити звучат потресаващо кошмарно, понеже, включването на Монадата в колективна програма не създадено от Отца, означава велико мъчение за нея и следователно издаване на звуци на най-дълбоко страдание и мъченичество. Раздиращи просторите на Космоса с пронизителността си. Такава е картината на индивидите, които още не са намерили път към личността. "

Никой не знае, освен позналите, а те и не искат да знаят.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите