"Изобщо една от най-страшните и най-разпространените глупости е да се правят големи приготовления за живота, под каквато и да било форма. При тях всъщност се предполага продължителен и наситен със събития житейски път; ала той е отреден само на малцина. Колкото и дълго да трае, все ще се окаже прекалено къс за набелязаните планове; тъй като осъществяването им поглъща много повече време, отколкото сме предвидили: освен това те, като всички човешки дела са изложени на всевъзможни провали и препятствия, тъй че рядко се достига целта. Накрая дори и да постигнем всичко, излиза, че не сме предвидили промените, които времето извършва с нас самите; т.е. не сме съобразили, че способностите ни да се борим и наслаждаваме не се запазват до края на дните ни. Затова често влагаме усилията си в неща, които щом най сетне ги постигнем, вече не ни удовлетворяват; и за подготовката на едно дело пропиляваме години, в които и неусетно губим и сили за осъществяването му. Нерядко се случва с продължителни усилия и много рискове да натрупаме богатство, а после не можем да му се наслаждаваме и се оказва, че сме работили за други; или пък вече не сме в състояние да заемем поста, до който се добрали чрез дългогодишни усилия и кроежи: нещата са се уредили твърде късно. А се случва и обратното, ние да закъснеем: например когато става въпрос за творчески постижения или произведения-вкусът на времето се е променил, израснало е ново поколение, което е базразлично към тези неща; с една дума други са ни изпреварили и т.н...

Не рядко там, където сме дирили наслада, щастие, радост ни посреща поучение, прозрение, познание-някоя трайна истинска ценност, вместо преходна и мнима..."

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от a_za на 14.12.06 11:58.