|
Май нещо не се разбрахме...
Никой не ме смята за луда, или поне не знам да е така.
И да е така - това не би ме наранило, защото може да дойде само от човек, който не ме познава => не ми е близък => не ми е важен.
Не изпитвам негативни чувства към такива хора, не се занимавам с подобни мисли, защото намирам, че има и по-интересни неща, върху които да си разсъждавам. Просто стана дума за отчуждението и примерът, който дадох, беше само една от възможните причини за това. Т. е. до отдалечаване един от друг може да се стигне при стандартизиране на очакванията. Друг пример за тези шаблони: тя се кефи на някой, той на нея - също. ОК. Излизат заедно. Приемаме, че тя е стандартна, а той - малко по-"различен" (не знам как да го нарека). Нейните очаквания са тип "американска романтична комедия": той трябва да е избръснат, сресан, изгладен, не закъснява (тя, разбира се, закъснява, малко, не много, само колкото да му е по-интересна... мда, без коментар), следва цвете, ресторант (той непременно е със собствен автомобил), приятен разгово и други али-бали... Да де, само че той не вижда нещата така. За него да бъде себе си и да не трябва да играе роля в една връзка е много важно. И така - не е обръснат, защото намира, че така е по-готин (нищо че модата диктува да се бръснеш, да речем). Не носи цвете, защото мисли, че е скучен израз на нещо толкова хубаво като това, което изпитва към нея. И въобще не му става по-интересно от това, че тя закъснява. Вместо в ресторант той избира да я заведе в онова малко заведенийце, където се чувства толкова добре, пускат музкиката, която слушат и двамата и ще имат шанс да останат повече "насаме" от където и да било другаде. Ами ето как става проблемът - за нея извън нейните представи за връзка няма нищо. Тя е разочарована: "Той не се е обръснал, значи е невнимателен; не се е сетил за цвете - значи не му пука; а май е и стиснат, да му се не види - егати дупката, в която ме заведе..."
Та така за отчуждаването. Стандартизирането води до липса на интерес и внимание към различното, т. е. само по себе си става причина за неразбиране и нежелание да се вгледаш или вслушаш в причините на другия.
|